Уильям Гибсон - Нулев брояч

— Разбира се — каза той със замъглени очи на празния нощен клуб. — Ще го срежа за вас… Ако имате достатъчно пари… — Те побледняха, когато той назова цената си.

Мястото беше звукоизолирано; изобщо не се чуваше шумът от сергиите на четиринайсетия етаж, само бръмченето на някакъв климатик и от време на време гъргоренето на машината за гореща вода. Уморен да си играе на всесилния Нулев Брояч, Боби остави чашата кафе на масата и отиде до входната врата, прокарвайки длан по старата преплетена копринена връв, окачена между полираните месингови дръжки. Внимавайки да не докосва самите стъклени врати, той се покатери на евтино желязно столче с облепена с лепенки дерматинова седалка, оставено до прозорчето към гардероба. В гардероба светеше прашна крушка; можеш да видиш една дузина стари дървени куки, увиснали на стоманени пръчки, и на всяка от тях окачено кръгло жълто надписано на ръка номерче. Той предположи, че Тъпкача понякога поглежда оттук, за да провери клиентелата. Беше му трудно да си представи защо всъщност някой, който е бил такъв забележителен жокей на времето си ще иска да върти нощен клуб, но предполагаше, че това сигурно е нещо като хоби. Предполагаше, че ако въртиш нощен клуб, можеш да си намериш един куп момичета, но вероятно ако си богат можеш да си ги намериш така или иначе. А ако Тъпкача беше бил топ-жокей осем години, то Боби предполагаше, че той трябва да бъде богат…

Припомни си сцената в мрежата, сивите облаци и гласовете. Потрепери. Все още не разбираше как това може да означава, че Лукас е мъртъв. Как така Лукас можеше да е мъртъв? След това си спомни, че майка му е мъртва, и това също не му изглеждаше особено реално. Господи. Всичко това му лазеше по нервите. Искаше му се да е навън, от другата страна на вратите, да разглежда сергиите и купувачите и хората, които просто се разхождаха наоколо…

Той се протегна и побутна велурената завеса настрани, само колкото да може да погледне през дебелото старо стъкло, поглъщайки дъгоцветната шарения на сергиите и характерната небрежна походка на купувачите. И право срещу него, точно в средата на всичко, зад маса, претрупана с допълнителни аналогови VOM-ове, логически анализатори и регулатори на напрежението, стоеше безрасовото, с щръкнали кости лице на Леон, и дълбоко разположените отблъскващи очи изгледаха Боби така, че като че ли се чу прещракване от разпознаването. И след това Леон направи нещо, което Боби не можеше да си спомни да го е виждал да прави когато и да било. Усмихна се.

Стюардът на JAL й предложи няколко симстимови касети: посещение на Фокстънската ретроспектива при Тейт от предишния август, многосерийна приключенка, записана в Гана (Ашанти!), извадки от „Кармен“ на Бизе, гледана от частна ложа в Токийската опера, или половин час от копродукцията-шоу на Тали Ишъм „Водещи фигури“.

— Първият ви полет ли е, мис Овски?

Марли кимна. Беше се записала при Палеологос под моминското име на майка си, което сигурно беше глупава идея.

Стюардът се усмихна разбиращо.

— Една касета определено ще ви облекчи излитането. „Кармен“ е много популярна тази седмица. Страхотни костюми, наистина.

Тя поклати глава — не беше в настроение за опери. Отвращаваше се от Фокстън, и би предпочела да изпита пълната сила на ускорението, отколкото да изживее Ашанти!. Взе касетката с Тали, като най-малко зло от четирите.

Стюардът провери коланите й, подаде й касетата и малка еднократна тиара от сива пластмаса и се отдалечи. Тя постави пластмасовите троди, включи ги в ръчката на седалката, въздъхна и постави касетата в отвора до куплунга. Вътрешността на совалката на JAL изчезна в експлозия от егейско синьо, и пред очите й думите ТАЛИ ИШЪМ — ВОДЕЩИ ФИГУРИ се простряха върху безоблачното небе, изписани с елегантни курсивни букви.

Тали Ишъм беше константа в симстимовата индустрия откакто Марли се помнеше, едно Златно Момиче без възраст, което се беше появило с първата вълна на новата медия. Марли се оказа затворена в загорелия, строен, невъобразимо комфортен сензориум на Тали. Тали се усмихваше, дишаше дълбоко и леко, елегантните й кости се плъзгаха в прегръдките на мускулатура, която като че ли не знаеше какво е напрежение. Включването в нейните стим-записи беше като плуване в басейн от перфектно здраве, усещане за пролет във високите извивки на стъпалата й и в допира на гърдите й в копринено белия египетски памук на простичката й блуза. Беше се навела над нащърбен бял парапет над гръцко островно градче, и под нея каскада цъфтящи дървета се спускаше надолу по склона на хълм, съграден от побелял камък и тесни, извити пътечки. В пристанището изсвири параходче.