Уильям Гибсон - Нулев брояч

Сали и момичето слязоха по стъпалата на верандата. Сали носеше прокъсана брезентова мешка, пълна със сандвичи и термос с кафе. Търнър си я спомни в леглото на горния етаж и се усмихна. Тя му върна усмивката. Днес изглеждаше състарена, уморена. Анджи беше свалила изцапаната с кръв фланелка на МААС-НЕОТЕК с безформена черна фланелка, която Сали й беше намерила, и която я правеше да изглежда още по-млада, отколкото беше. Сали се беше погрижила също да прикрие останалото от синините под бароков грим, който неприятно не се връзваше с детското лице и торбестата фланелка.

Руди подаде на Търнър ключа на екранолета.

— Накарах стария ми Крей да ми сглоби един преглед на последните корпоративни новини от тази сутрин. Едно нещо, което сигурно трябва да знаеш, е че Биолаборатории Маас са съобщили за смъртта на д-р Кристофър Митчел при нещастен случай.

— Впечатляващо е колко неопределено могат да се изказват тези хора.

— И се вържи здраво с колана, — говореше Сали, — иначе задникът ти ще посинее целия преди да минете разклона за Стейтсбъро.

Руди хвърли поглед към момичето, след това обратно към Търнър. Търнър различаваше пропуканите венички в основата на носа на брат си. Очите му бяха кръвясали и левият му клепач подскачаше в тик.

— Е, предполагам, че е това. Може да ти е смешно, но ми се струваше, че няма да те видя повече. Странно ми е да те видя отново тук…

— Е, — каза Търнър, — и двамата сте направили повече, отколкото имах каквото и да било право да очаквам.

Сали отклони очи.

— Така че благодаря. Май ще е по-добре да тръгвам. — Той се покатери в кабината на екранолета, искаше му се да е далеч оттук. Сали стисна ръката на момичето, подаде й мешката и стоя до нея, докато тя се покатери по заварените стъпала. Търнър се настани на седалката на водача.

— Тя все питаше за теб — каза Руди. — По едно време нещата станаха адски зле, ендорфиновите аналози не можеха да спрат напълно болката. И на всеки два часа тя питаше къде си ти, кога ще дойдеш…

— Пратих ти пари — отвърна Търнър. — Можеше да я вземеш до Чиба. Клиниките там можеха да пробват нещо ново.

Руди изсумтя.

— Чиба? Господи! Тя беше стара. Каква полза щеше да има от това да бъде държана в Чиба жива още няколко месеца? Това, което искаше, беше да те види.

— Този начин не свърши работа — каза Търнър, докато момичето сядаше на седалката до неговата и оставяше торбата на пода между краката си. — Ще се видим, Руди. — Той кимна. — Чао, Сали.

— До скоро — каза Сали, прегърнала Руди.

— За кого говорехте? — попита Анджи, когато люкът се затвори. Търнър постави ключа в гнездото му и запали турбината, надувайки едновременно апроновата пола. Забеляза през тясното прозорче от неговата страна как Руди и Сали се отдръпват бързо от екранолета, и кучето отскача и лае при воя на турбината. Педалите и ръчките бяха огромни, проектирани за лесна работа в радиационен костюм. Търнър прекара машината през вратите и я завъртя на широката площадка, посипана с чакъл. Анджи закопчаваше коланите си.

— Майка ми — каза тя.

Той засили турбината и те тръгнаха напред.

— Никога не съм познавала майка ми — каза тя, и Търнър си спомни, че баща й е мъртъв, и че тя още не го знае. Натисна лоста и те профучаха надолу по чакълестата пътечка, едва не закачайки едно от кучетата на Руди.

Сали беше права за работата на машината: турбината непрекъснато вибрираше. При деветдесет километра в час по изровения асфалт на старата щатска магистрала зъбите им дрънчаха. Бронираната апронова пола тежко закачаше неравната повърхност, плъзгащото усещане на граждански спортен модел щеше да бъде възможно само върху идеално равна и гладка повърхност.

Търнър обаче забеляза, че така му харесва. Насочваш, отпускаш леко дръжката, и се носиш. Някой беше закачил две розови, избледнели от слънцето пластмасови зарчета над предния процеп за гледане, и воят на турбината отдолу му придаваше усещане за солидност. Момичето като че ли си почиваше, оглеждайки крайпътния пейзаж с разсеяно, почти примирено изражение, и Търнър беше благодарен, че не му се налага да води разговор. Париш здравата, помисли си той, хвърляйки страничен поглед към нея, ти си може би най-старателно търсената дреболия днес по цялата планета, и аз съм тук и те влача към Агломерата в старата бойна играчка на Руди, без и помен от идея къде, по дяволите, да те откарам сега… Или пък кой унищожи онази спирка…

Превърти го отново, каза си той, докато се носеха надолу по долината, прекарай го цялото отново, все нещо ще щракне. Митчел се е свързал с Хосака и е казал, че иска прехвърляне. Хосака са наели Конрой и са организирали медицинска група да провери Митчел за гадости. Конрой беше събрал групите, работейки с агента на Търнър. Агентът на Търнър беше глас от Женева, телефонен номер. Хосака бяха пратили Алисън да го преслуша, след това Конрой го беше издърпал. Вебер беше казала, точно преди лайното да падне във вентилатора, че тя е агентът на Търнър на мястото… След това някой беше изскочил, когато момичето идваше, с осветителни ракети и автоматично оръжие. Това му приличаше на Маас; това беше ходът, който той би очаквал, този тип проблем, заради който бяха наети мускули. След това бялото небе… Той си спомни думите на Руди за електромагнитното оръдие… Кой? И тази гадория в главата на момичето, нещата, които Руди беше видял на томографа и резонансния скенер. Тя казваше, че баща й никога не е планирал да избяга сам.