Уильям Гибсон - Нулев брояч

Осемте возила на Руди, подредени старателно върху чакъла, бяха покрити с роса. Едно от специалните кучета претича през отворената врата, когато Търнър слезе по стъпалата, черната качулка щракаше меко в сутрешната тишина. То спря, проточвайки струйка слюнка, поклати деформираната си глава от една страна на друга и избяга по чакъла покрай ъгъла на верандата.

Търнър спря до купето на мътнокафяв джип Сузуки, пригоден за водородно-клетъчна работа. Руди сигурно беше го преработил сам. Четириколесно задвижване, големи гуми с едри грайфери, покрити със светла изсъхнала речна кал. Малък, бавен, надежден, по-скоро за извън пътя…

Мина покрай два напръскани с ръжда седана Хонда, еднакви, от един и същи модел и година. Руди щеше да разглоби единия за резервни части за другия; другият пак нямаше да тръгне. Усмихна се разсеяно на безупречната тъмнокафява боя на Шевролет модел 1949, спомняйки си ръждясалото купе, което Руди беше докарал от Арканзас на взет под наем паяк. Колата все още работеше на бензин, и вътрешните повърхности на двигателя й сигурно бяха също така безупречни, както и ръчно положеният шоколадов лак по ламарините.

Следваше половин аероплан Дорние с надземно планиране, закрит отгоре със сиви пластмасови маскировъчни мрежи, до него подобен на оса черен състезателен велосипед Сузуки върху домашно изработена стойка. Чудеше се колко ли време е минало откакто Руди е участвувал в състезания. Под друга мрежа до стойката на велосипеда имаше стар рагтрак. До него стоеше изцапаният сив екранолет, наследство от войната, плосък клин бронирана стомана, миришещ на керосина, с който работеше турбината му. Подсилената с брезент апронова пола лежеше на чакъла. Прозорците му представляваха тесни цепнатини от дебела, устойчива на удар пластмаса. На извитите му буфери имаше завинтени номера от Охайо. Бяха нови.

— Разбирам какво мислиш — каза Сали, и той се обърна и я видя до парапета на верандата с тенджерата димящо кафе в ръка. — Руди казва, че ако това не може да мине над нещо, ще мине през него.

— Бързо ли е? — Той докосна бронираната страна на екранолета.

— Да, само че ще имаш нужда от нова турбина след около час.

— А законът?

— Надали ще им хареса особено как изглежда, но с гаранция е разрешено. Не съм чувала да има закони срещу бронята.

— Анджи е по-добре, — каза Сали, когато той я последва през кухненската врата, — нали, сладурче?

Дъщерята на Митчел вдигна поглед от кухненската маса. Синините под очите й, както и Търнъровите, бяха се свили до чифт дебели запетайки, подобни на нарисувани синкавочерни сълзи.

— Моят приятел тук е доктор — каза Търнър. — Той те прегледа, докато беше в безсъзнание. Казва, че се оправяш екстра.

— Твоят брат. Той не е доктор.

— Съжалявам, Търнър — каза Сали откъм печката. — Доста съм директна.

— Добре де, не е доктор — каза той, — но е голям акъл. Тревожехме се дали Маас не са ти направили нещо, дали не са се погрижили да се разболееш, ако напуснеш Аризона…

— Като кортикална бомба ли? — Тя гребна с лъжицата студена овесена каша от пропукана купа с изрисувани цветя по ръба, част от сервиз, който Търнър помнеше.

— Господи, — обади се Сали, — в какво си се забъркал, Търнър?

— Добър въпрос. — Той седна до масата.

Анджи дъвчеше кашата си и го гледаше.

— Анджи, — каза той, — когато Руди те сканира, той намери нещо в главата ти.

Тя спря да дъвче.

— Той не знаеше какво е това. Нещо, което някой е поставил там, може би когато си била много по-малка. Знаеш ли за какво говоря?

Тя кимна.

— Знаеш ли какво е това?

Тя преглътна.

— Не.

— Обаче знаеш кой го е поставил там?

— Да.

— Баща ти?

— Да.

— Знаеш ли защо?

— Защото бях болна.

— От какво беше болна?

— Не бях достатъчно умна.

По обяд той беше готов. Екранолетът беше зареден с гориво и чакаше до мрежестите врати. Руди му беше дал правоъгълна черна чантичка, натъпкана с Нови Йени. Някои от банкнотите бяха износени почти до прозрачност от употреба.

— Пробвах записа с френски лексикон — каза Руди, докато едно от кучетата чешеше прашните си ребра в краката му. — Не е това. Мисля, че е някакъв вид жаргон. Може би африкански. Искаш ли копие?

— Не, — каза Търнър, — действай го ти.

— Благодарности, — отвърна Руди, — само че без благодарност. Нямам намерение изобщо да потвърдя, че си бил тук, ако някой попита. Сали и аз заминаваме за Мемфис този следобяд, ще погостуваме на едни приятели. Кучетата ще наглеждат къщата. — Той почеса животното под пластмасовата качулка. — Нали, момчето ми? — Кучето изскимтя и се изви. — Трябваше да ги отуча да ловят ракуни, когато им поставих инфрасензорите — добави той. — Нямаше да остане пукнат ракун наоколо…