Уильям Гибсон - Нулев брояч

— Това място е екстра — каза той и махна на момичето да напълни пак чашата му.

— Чакай малко, задник такъв — каза тя, напълно приятелски. Отмерваше смляно кафе в изкривено желязно сито на края на антична везна. — Джаки, успя ли да дремнеш миналата нощ, след шоуто?

— Разбира се. — Джаки отпи от кафето. — Танцувах във втората група, след това спах при Тъпкача. Направо залепнах на дивана.

— Ще ми се и аз да бях. Всеки път, когато Хенри те види да танцуваш, не ми оставя минута сън… — Тя се разсмя и напълни чашата на Боби от черен пластмасов термос.

— Добре, — каза Боби, когато момичето отново се зае с машината за еспресо, — а сега какво?

— Бързаш ли, що ли? — Джаки го изгледа хладно под окичената със злато периферия на шапката. — Да трябва да ходиш някъде, да имаш среща с някого?

— Ами, не. По дяволите. Имах предвид просто дали това е всичко?

— Дали какво е всичко?

— Това място. Тук ли ще останем?

— На най-горния етаж. Мой приятел, викат му Тъпкача, върти там клуб. Там е много малко вероятно да те намерят, и дори ако успеят, там не е лесно да се промъкнеш. Четиринайсет етажа почти само сергии, и много от тези хора продават неща, които не биха изложили направо, нали? Така че всички тук много внимават за разни странници, които се навъртат или задават въпроси. И повечето от тях са ни приятели по една или друга линия. С една дума, ще ти хареса тук. Добро място за теб. Много неща за учене, ако не забравяш да си държиш устата затворена.

— Че как ще науча нещо, ако не питам?

— Ами имам предвид по-скоро да си държиш ушите отпушени. И бъди възпитан. Тук има някои грубовати типове, но ако си гледаш работата, и те ще си гледат тяхната. Бийвър сигурно ще пристигне по-късно следобеда. Лукас отиде до Проектите да му каже какво сте научили от Финландеца. А какво всъщност научихте от него, сладурче?

— Че в къщата му има проснати трима умрели типове. Казва, че са нинджи. — Боби я изгледа. — Той е доста особен…

— Умрелите типове не са обичайната му стока. Иначе да, наистина е особен. Защо не ми разкажеш това? Спокойно и без емоции. Ще се справиш ли?

Боби й разказа каквото можеше да си спомни от посещението му при Финландеца. На няколко пъти тя го спираше и задаваше въпроси, на които той обикновено не можеше да отговори. Кимна, когато той за пръв път спомена за Уигън Лъдгейт.

— Да, — каза тя, — Тъпкача разказва за него, когато започне да си припомня доброто старо време. Трябва да го питам… — На края на изложението му тя се беше облегнала на една от зелените колони, и шапката й беше нахлупена много ниско върху тъмните й очи.

— Е? — запита той.

— Интересно — каза тя, но не добави нищо друго.

— Искам някакви други дрехи — каза Боби, когато се изкачваха по неподвижния ескалатор към втория етаж.

— Да имаш някакви пари?

— По дяволите! — каза той и бръкна в джобовете на торбестите джинси с басти. — Нямам никакви шибани пари, но искам дрехи. Ти и Лукас и Бийвър ми държите задника натясно заради нещо, нали? Добре, писнало ми е от тая изродска фланелка, която ми нахлузи Риа, и тези панталони непрекъснато са на път да паднат от задника ми. И съм тук, защото Две за ден, който е един скапан мизерник, се опита да ми рискува задника, за да могат Лукас и Бийвър да пробват шибания си софтуер. Така че можеш ли да вземеш да ми купиш някакви дрехи, а?

— Добре — каза тя след пауза. — Имам идея. — Тя посочи към китайка в избледнял дънков костюм, която навиваше найлоните, прикривали една дузина направени от стоманени тръби закачалки, накачени с дрехи. — Виждаш ли там Лин? Тя ми е приятелка. Избери си каквото искаш, а аз ще го уредя между Лукас и нея.

След половин час той се появи от закритата от одеало пробна и постави чифт индо-явайски огледални пилотски очила.

— Супер отвсякъде, а? — ухили се той към Джаки.

— О, йе! — Тя направи с ръка движение, като че ли можеше да се опари на нещо. — Не ти ли хареса фланелката, която ти даде назаем Риа?

Той погледна надолу към черната фланелка, която беше избрал, към хололепенката с изображение на киберпространството на гърдите. Беше направена така, че да изглежда все едно летиш на пълна скорост през мрежата, и линиите й се размазват към краищата на лепенката.

— Не. Беше прекалено безвкусна…

— Аха — каза Джаки, оглеждайки пристегнатите черни джинси, тежките кожени ботуши с гънки в стил скафандър на глезените, черен кожен колан, поръбен с двойна линия пирамидални хромови капси. — Е, предполагам, че така повече приличаш на себе си. Хайде, Нулев Брояч, имам една кушетка за спане за теб горе, в клуба на Тъпкача.