Уильям Гибсон: Нулев брояч

— Мислех, че съм пенсиониран, Конрой. Прекарвах си добре там, на брега.

— Тимът на психолозите от Токио казва същото. Имам предвид, че не ти е за пръв път, нали? Тя е приложен психолог, на хонорар към Хосака.

Един мускул в бедрото на Търнър запулсира.

— Те казват, че си готов, Търнър. Бяха малко загрижени след Ню Делхи, така че искаха да го проверят. И плюс това и мъничко терапия. Никога не вреди, нали?

Беше облякла най-добрите си дрехи за разговора, но в Брюксел валеше, а тя нямаше пари за каб. Тръгна от станцията на Евротранс.

Ръката й беше в джоба на доброто й старо яке — модел „Сали Стенли“, но вече на почти година — свита в побелял юмрук около смачкания факс. Нямаше повече нужда от него, беше научила адреса наизуст, но като че ли можеше да го пусне точно толкова, колкото и да пробие транса, който я беше обзел. Гледаше към витрината на скъп магазин, продаващ тазмесечно облекло, и префокусираше поглед между стилните фланелени рокли и отражението на собствените й тъмни очи.

Сигурно очите щяха да са достатъчни, за да й струват работата. Нямаше да се стигне дори до мократа коса, която май беше по-добре да беше оставила Андреа да подстриже. Очите й изразяваха болка и инерция, които всеки можеше да прочете, и съвсем определено те щяха да направят впечатление на хер Йозеф Вирек, най-малко вероятният от потенциалните работодатели.

Когато им донесоха факса, тя искаше да го смята за някаква жестока фалшификация, опит за досаждане. Благодарение на медиите беше получила достатъчно такива, толкова много, че Андреа беше поръчала специална програма за телефона на апартамента, за отхвърляне на позвънявания от телефони, неуказани в постоянния й списък. И това трябва да е причината за използване на факс, беше настояла Андреа. Как иначе някой би могъл да установи контакт с нея?

Но Марли беше поклатила глава и се беше заровила по-дълбоко в старата хавлиена роба на Андреа. Откъде-накъде Вирек, невероятно богатият колекционер и меценат, ще се нуждае от услугите на опозорена бивша собственичка на мъничка парижка галерия?

Тогава дойде ред на Андреа да клати глава. Беше нетърпелива с новата, опозорена Марли Крушкова, която изкарваше вече цели дни в апартамента, която понякога дори не си даваше труда да се облече. Каза, че в Париж опитът за продажба на един фалшификат не е чак такова събитие, за каквото го смята Марли. Ако пресата не беше чак толкова навита да изобрази отвратителния Гнас като глупак, какъвто той съвсем определено си беше, това надали щеше да се разчуе, каза тя. Гнас беше достатъчно богат, достатъчно тежък, за да бъде подходящ за скандала на седмицата.

— Ако беше по-малко привлекателна, щяха да ти обърнат много по-малко внимание — усмихна се Андреа.

Марли поклати глава.

— И фалшификатът беше дело на Ален. Ти беше невинна. Забравила ли си го?

Марли отиде до банята, загърната в хавлиената роба, без да отговори.

Зад желанието на приятелката й да я успокои, да й помогне, Марли вече усещаше нетърпението на човек, принуден да дели много малко място с нещастен и неплатежоспособен гост.

Наложи се Андреа да й даде назаем пари и за Евротранс.

Със съзнателно, болезнено усилие на волята тя се откъсна от кръга на мислите си и се сля с плътния, но успокояващ поток от сериозни белгийски купувачи.

Край нея се провря момиче в ярък чорапогащник и твърде голямото за нея лоденово яке на някой неин приятел, дребничка и усмихната. На следващата пресечка Марли забеляза бутиче за модна линия, която тя беше харесвала като студентка. Дрехите изглеждаха невъзможно млади.

В побелелия й, засекретен юмрук почиваше факсът.

Галери Дюперей, 14 Рю о Бюр, Брюксел.

Йозеф Вирек.

Рецепционистката в студения сив следобяд на Галери Дюперей спокойно можеше да е поникнала на мястото си, красиво и най-вероятно отровно растение, посадено зад гише от полиран мрамор с вградена емайлирана клавиатура. При приближаването на Марли тя повдигна гланцираните си клепачи. Марли си представи щракване и дрънчене на капаци, и собственото си изображение, влачено към някой далечен ъгъл на империята на Йозеф Вирек.

— Марли Крушкова — представи се тя, борейки се с желанието да измъкне смачканото топче факсова хартия и да го заразглажда унизено върху студения, идеално гладък мрамор. — За хер Вирек.

— Фройнлайн Крушкова, — отвърна рецепционистката, — хер Вирек е възпрепятствуван да бъде в Брюксел днес.