Уильям Гибсон: Нулев брояч

Между към дузината микрософтчета, които холандецът му беше дал, имаше едно, което даваше ограничено владеене на испански, но във Валарта той го беше изчовъркал иззад лявото си ухо и беше поставил на негово място капачка против прах, прикривайки гнездото и куплунга зад квадратче микропор с телесен цвят. Един от пътниците в задната част на автобуса имаше радио. Някакъв глас периодично прекъсваше тромпетната попмузика, за да произнесе някакво подобие на заклинание, последователности от десетцифрени числа, печелившите номера от националната лотария за днес.

Жената до него се размърда в съня си.

Той се надигна на лакът, за да я погледне. Непознато лице, но не това, което животът му по хотелите го беше научил да очаква. Би очаквал една стандартна красота, съшита от евтина козметична хирургия и безжалостен дизайнерски дарвинизъм, един прототип, сглобен от лицата на известните медийни звезди от последните пет години.

В извивката на брадичката й имаше нещо от Средния запад, нещо архаично и американско. Сините чаршафи бяха нагънати върху задника й, и слънчевата светлина, провряла се през жалузите от летви, изпъстряше дългите й бедра с ивици злато. Лицата, до които той се пробуждаше в хотелите по света, бяха като орнаменти от качулката на самия бог. Спящи женски лица, еднакви и самотни, голи, насочени право към пустотата. Това обаче беше различно. Някакси то вече носеше определено значение. Значение и име.

Той седна и спусна крака от леглото. Стъпалата му усетиха стърженето на крайбрежен пясък върху студени плочки. Чувстваше слаб, всепроникващ мирис на инсектицид. Изправи се — гол, с пулсиране в слепоочията. Застави краката си да се размърдат. Опита първата от двете врати, и намери бели плочки, още бяла пластмаса, издута хромирана глава на душ, провесена от напръскана с ръждиви петънца желязна тръба. Кранчетата на мивката му предложиха струйки еднакво топленикава вода. До пластмасов тумблер лежеше древен ръчен часовник, механичен Ролекс на светла кожена каишка.

Затворените прозорци на банята нямаха стъкла, и бяха покрити с фина зелена пластмасова мрежа. Той погледна навън между дървените капаци, намръщи се срещу силното, горещо слънце, и видя сух фонтан с плочки, изрисувани с цветя, и ръждясалата каросерия на Фолксваген Rabbit.

Алисън. Това беше името й.

Тя носеше изтъркани шорти от хаки и една от неговите бели фланелки. Краката й бяха тъмнокафяви. Механичният Ролекс с корпус от матова неръждаема стомана се въртеше около лявата й китка на каишката си от свинска кожа. Тръгнаха пеша по извивката на брега към Бар де Навидад. Придържаха се към тъничката ивица от плътен влажен пясък над линията на прибоя.

Вече бяха прекарали известно време заедно; той си я спомняше от онази сутрин в закусвалня в покритото с желязо меркадо на малкото градче, с огромна чаша кафе в двете шепи. Той нагъваше яйца със салса от пропукан бял поднос с костенурка и гледаше как мухите се въртят около струите слънчева светлина, проврели се през плетеницата от палмови листа и корозиралата й рамка. Разговор за работата й в някаква адвокатска фирма в Лос Анжелос, как тя живее сама в едно от запуснатите понтонни градчета, закотвени край Редондо. Беше й казал, че е военен. Или че поне е бил. „Май сега си търся друга работа…“

Разговорът обаче беше второстепенен в сравнение с това, което ставаше между тях… Над главите им увисна птица фрегат, насочи се срещу бриза, плъзна се настрани, направи завой и изчезна. И през двамата премина тръпка от свободата в разсеяното планиране на създанието. Тя стисна ръката му.

По брега срещу тях се зададе синя фигура, военен полицай, тръгнал към града. Лъснатите му ботуши изглеждаха нереални на фона на мекия ярък бряг. Докато мъжът ги подминаваше с тъмно и неподвижно зад огледалните очила лице, Търнър забеляза лазера „Щайнер-Оптик“, формат карабина, с мерник „Фабрик Насионал“. Синият комбинезон беше идеално чист и изгладен като бръснач.

Търнър също беше войник по свой начин през по-голямата част от живота си като възрастен, въпреки че никога не беше носил униформа. Беше наемник, и работодатели му бяха мегакорпорациите, опитващи се прикрито да контролират цели икономики. Беше специалист по измъкване на най-високопоставени ръководни кадри и научни работници. Мултинационалите, за които той работеше, никога не биха признали, че хора като Търнър съществуват…

— Миналата нощ ти се справи с по-голямата част от бутилка Херадура — каза тя.