Уильям Гибсон: Нулев брояч

— Караш ме да мисля за коне — каза той накрая.

— Хм, — каза тя, като че ли гласът й принадлежеше на изтощен човек, — само че те са измрели преди трийсет години.

— Не. Косата им. Косата на шиите им, когато тичат.

— Гриви — каза тя, и в очите й имаше сълзи. — По дяволите. — Раменете й започнаха да потрепват. Пое дълбоко въздух. След това запрати празната кутия от Карта Бланка надолу към прибоя. — Те или мен, какво значение? — Ръцете й отново се обвиха около него. — Хайде, Търнър, ела. Ела.

И когато тя се отметна назад, дръпвайки го със себе си, той забеляза нещо, лодка, смалена от разстоянието до бяло тире там, където водата срещаше небето.

Когато той седна, нахлузвайки отрязаните си джинси, видя яхтата. Сега тя беше много по-близко, грациозна мазка бяло, плъзгаща се по водата. Дълбока вода. Дъното тук сигурно се спускаше почти вертикално, ако се съди по силата на прибоя. Това трябваше да е причината линията хотели да свършва зад тях по брега, и защо руината не беше оцеляла. Вълните бяха отмили основите й.

— Подай ми кошчето.

Тя закопчаваше блузата си. Беше й я купил в едно от уморените малки магазинчета по Авенидата. Електриково син мексикански памук, зле изработен. Дрехите, които купуваха от магазините, рядко издържаха повече от ден-два.

— Подай ми кошчето, казах.

Тя му го подаде. Той разрови остатъците от тяхната следобедна закуска и намери бинокъла си под пластмасов плик с резенчета ананас, напоени със сок от лима и поръсени с кайена. Измъкна навън оформената в компактен блок 6 х 30 бойна оптика, махна общите капачки от обективите и окулярите с наочници, и заразглежда източените идеограми на символа на Хосака. Жълта надуваема лодка заобиколи кърмата на яхтата и пое към брега.

— Търнър, аз…

— Ставай. — Той сви чаршафа и кърпата й в кошчето. Взе последната топла кутия Карта Бланка от него и я постави до бинокъла. Стана, дръпна я бързо на крака и сложи кошчето в ръцете й.

— Може и да бъркам — каза той. — Ако да, изчезвай веднага оттук. Дръж втората ивица палми там. — Той посочи с ръка. — Не се връщай в хотела. Хвани автобус, за Манзанило или Валарта. Връщай се в къщи. — Той вече чуваше бръмченето на извънбордовия мотор.

Видя как сълзите й се наливат, но тя не издаде нито звук, когато се обърна и побягна нагоре зад руината, стиснала кошчето, спъвайки се в купчинка пясък. Не гледаше назад.

След това той се обърна и погледна яхтата. Надуваемата лодка подскачаше през прибоя. Яхтата се казваше Цушима, и за последен път я беше виждал в залива на Хирошима. Беше виждал червената врата на Шинто при Ицукушима от борда й.

Не му беше нужен бинокълът, за да се досети, че пътникът в надуваемата лодка ще бъде Конрой, отговорникът на нинджите на Хосака. Седна с кръстосани крака на хладния пясък и отвори последната си кутия мексиканска бира.

Той гледаше назад към линията бели хотели с ръце, опрени на тиковия рейлинг на Цушима. Зад хотелите блестяха трите холограми на малкото градче: Банамекс, Аеронавес и шестметровата Дева Мария на катедралата.

— Спешна работа — каза застаналият до него Конрой. — Знаеш как е. — Гласът на Конрой беше равен и неизразителен, като подражание на евтин гласов чип. Лицето му беше широко и бяло, мъртвешки бяло. Под безцветния кичур, сресан назад от широкото чело, очите му бяха подути и с черни кръгове около тях. Носеше черна фланелка за поло и черни широки панталони.

— Вътре — каза той и се обърна. Търнър го последва, привеждайки се, за да мине през вратата на кабината. Бели екрани, светла безупречна борова гарнитура — аскетичният корпоративен шик на Токио.

Конрой се настани на ниска правоъгълна възглавница от синкавосива обработена кожа. Търнър стоеше прав с ръце, отпуснати от двете му страни. Конрой взе от емайлираната маса между тях инхалатор от резбовано сребро.

— Холинов стимулатор?

— Не.

Конрой пъхна инхалатора в едната си ноздра и смръкна.

— Искаш ли малко суши? — Той остави инхалатора обратно на масата. — Хванахме няколко риби щракач преди около час.

Търнър стоеше на мястото си и гледаше Конрой.

— Кристофър Митчел — каза Конрой. — Биолаборатории Маас. Главният им спец по хибридомите. Прехвърля се при Хосака.

— За пръв път го чувам.

— Хубаво. Нещо за пиене?

Търнър поклати глава.

— Силиконът си отива, Търнър. Митчел е човекът, който направи работещи биочипове, и Маас държи основните патенти. Знаеш това. Той е специалистът по моноклоналите. Иска да се махне оттам. И ние с теб, Търнър, ще го преместим.