Уильям Гибсон - Нулев брояч

Марли започна механично да реже и набожда на вилицата парчета от изстиващия омлет, докато Андреа продължаваше:

— Трябва да хвърлиш един поглед на книгата, по която работим този месец.

Марли преглътна и повдигна въпросително вежди.

— Това е история на орбиталните индустриални кланове. Писал я е един човек от университета в Найс. Сега се сещам, че там пише и за твоя Вирек; той е цитиран като контрапример, или по-скоро като един тип паралелна еволюция. Този образ от Найс се интересува от парадокса на индивидуалното богатство в корпоративна ера, защо то изобщо може да съществува. Имам предвид голямото богатство. Той си представя орбиталните кланове, хората като Тесие-Ашпулови, като много късен вариант на традиционните аристократични структури, късен, защото корпоративното време не позволява истинска аристокрация. — Тя остави чашата си върху чинията и ги отнесе в мивката. — Всъщност, почнах да ти я разказвам, но тя не е особено интересна. В нея има прекалено много сива проза относно природата на Масовия Човек. С главни букви, Масовия Човек. Бива си го по главните букви. Не става за стилист. — Тя завъртя кранчетата и водата засъска през филтъра.

— И какво казва той за Вирек?

— Казва, ако си го спомням правилно, а не съм много убедена в това, че Вирек е дори по-голяма флуктуация от индустриалните орбитални кланове. Клановете са транспоколенийни, и обикновено там играе доста медицина: криогеника, генетично манипулиране, различни начини за борба с остаряването. Смъртта на кой да е даден член на клана, дори на основателя му, обикновено не докарва клана като бизнесгрупа до криза. Винаги има кой да го замести, винаги има чакащи. Разликата между клана и корпорацията е, че няма нужда да се жениш за корпорацията в буквалния смисъл на думата…

— Но те подписват договори…

Андреа сви рамене.

— Това е нещо като даване под наем. Не е същото. Всъщност е необходимо на службите за охрана. Но когато твоят хер Вирек накрая умре, когато мястото почне да не е достатъчно за поредното уголемяване на биованата му, или там каквото стане, бизнесинтересите му ще изгубят логичния си фокус. Нашият човек от Найс казва, че в тази точка интересите на Вирек & Company или ще се разпаднат, или ще мутират, като във втория вариант ще се появи Нещо си Company, истински мултинационал, още един дом за Масовия Човек с главните букви. — Тя избърса подноса, изплакна го, подсуши го и го остави на дървената стойка до чешмата. — Той казва, че това е много лошо, защото има страшно малко хора, които могат дори само да виждат краищата.

— Краищата на какво?

— Краищата на тълпата. Ние сме изгубени в средата й, ти и аз. Или поне аз все още съм, във всеки случай. — Тя прекоси кухнята и постави длани на раменете на Марли. — Ти искаш да се занимаваш с това. Част от теб вече е много по-щастлива, и сега вече виждам как бих могла да постигна това и сама, като просто ти уредя една вечеря със свинята, която имаш за бивш любовник. За останалото не съм сигурна… Мисля, че нашата академична теория се проваля поради очевидния факт, че Вирек и подобните му изобщо не приличат на хора. Искам да внимаваш много… — Тя целуна Марли по бузата и отиде на работа. Работеше като помощник-редактор в ретробизнеса на печатане на книги.

Тя изкара сутринта в жилището на Андреа, с Брауна, разглеждайки холограмите на седемте кутии. Всяка беше изключителна по свой собствен начин, но тя постоянно се връщаше към онази, която Вирек й беше показал най-напред. Ако имах тук оригинала, мислеше си тя, и махнех стъклото, и извадех едно по едно нещата отвътре, какво щеше да остане? Безполезни боклуци, празна кутия, може би миризма на прах.

Тя се опна по гръб на кушетката, постави Брауна на корема си и се загледа в кутията. Болеше я. Имаше чувството, че конструкцията пробужда в нея нещо перфектно, но то беше емоция без име. Прекара дланите си през ярката илюзия, проследявайки дължината на кухата птича кост. Беше сигурна, че Вирек вече е възложил на орнитолог да открие от крило на каква точно птица е тази кост. Предполагаше, че е възможно да се определи възрастта на всеки обект с най-голяма точност. Всяка холофишова пластинка съдържаше също подробен рапорт за известното за произхода на всяка част, но нещо в нея умишлено беше избягвало тези рапорти. Когато подхождаш към мистерията, наречена изкуство, понякога е най-добре да подходиш като дете. Детето вижда неща, които са прекалено очевидни и поради това скрити от тренираното око.