Уильям Гибсон: Мона Лиза Овърдрайв

— Че как иначе. Няма как да го задържиш отвън, ако той реши да влезе.

Появява се също и Джейн Трета, една от посетителите призори, и присъствието й е тъжно и само за проба. Боби като че ли почти не я забелязва, но Анджи, хранилището на толкова много нейни спомени, е чувствителна към точно тази смес от желание, ревност, яд и гняв. Анджи е започнала да разбира мотивите на Джейн Трета, и да й прощава — въпреки че какво всъщност има за прощаване, докато се разхождаш сред дъбовете, под слънчевата светлина?

Но сънищата на Джейн Трета понякога изморяват Анджи, и тя предпочита други сънища, особено тези на младото си протеже. Те често пристигат като люлеенето на дантелени завеси, като първи птичи гласове. Тя се претъркулва по-близо до Боби, затваря очи, произнася наум името Континуитет, и чака малките ярки образи.

Тя вижда, че те са отвели момичето в клиника в Ямайка, за да лекуват пристрастяването й към долнокачествени стимуланти. Метаболизмът й е фино настроен от търпеливата армия медици на Sense/Net, и накрая тя се появява, пращейки от здраве. Сензориумът й е експертно модулиран от Пайпър Хил, и първите й стимове биват посрещнати с безпрецедентен ентусиазъм. Общата й аудитория е като хипнотизирана от свежестта й, енергията й, приятно бодрия начин, по който тя като че ли открива изпълнения си с блясък живот, като че ли й е за пръв път.

Понякога по далечния екран преминава сянка, но само за момент: Робин Лание е бил намерен удушен и замръзнал върху планинския пейзаж на фасадата на Новия Сузуки Дипломат; и Анджи, и Континуитет знаят чии силни дълги ръце са довлекли звездата и са я запратили там.

Но едно нещо й убягва, един конкретен елемент от мозайката, която е историята.

И на границата на сянката на един дъб, под стоманено-пурпурния залез, в тази Франция, която не е Франция, тя пита Боби за отговора на последния й въпрос.

Те чакаха на паркинга в полунощ, защото Боби й беше обещал отговор.

Когато часовникът в къщата удари дванайсет, тя чу съскането на гуми по чакъл. Колата беше дълга, ниска и сива.

Караше я Финландецът.

Боби отвори вратата и й помогна да влезе.

На задната седалка седеше младежът, който тя си спомняше от срещата с невъзможния кон и тримата му разнокалибрени ездачи. Той й се усмихна, но не каза нищо.

— Това е Колин — каза Боби, качвайки се до нея. — Финландеца го познаваш вече.

— Никога ли не се е сещала, а? — запита Финландеца, давайки заден.

— Не — каза Боби. — Мисля, че не.

Младият момък на име Колин й се усмихна.

— Алефът е приближение на мрежата — каза той, — нещо като модел на киберпространството…

— Да, това го знам. — Тя се обърна към Боби. — Е? Обеща ми да кажеш защо-то на Когато Стана Промяната.

Финландецът се разсмя. Звукът беше доста странен.

— Няма защо, мадам. По-скоро има как. Помниш ли как веднъж Бригита ти каза, че е имало един друг? А? Е, това е както, и както-то е и защото.

— Спомням си. Тя каза, че когато мрежата най-сетне се е самоосъзнала, се е появил „другият“…

— Там отиваме тази нощ — започна Боби, обвивайки ръка около нея. — Не е далече, но е…

— Различно — каза Финландецът. — Много различно.

— Но какво е?

— Виждаш ли, — рече Колин и бръсна настрани кестенявия кичур от челото си, жест като на ученик в някоя древна драма, — когато мрежата е постигнала разумност, едновременно с това тя е разбрала за съществуването на друга мрежа, друга разумност.

— Не разбирам — каза тя. — Ако киберпространството се състои от общата сума на всички данни на човечеството…

— Аха, — каза Финландецът и зави по дългата права празна магистрала, — само че никой не говори за човечеството, разбираш?

— Другият е бил някъде другаде — каза Боби.

— Алфа Кентавър — добави Колин.

Шегуваха ли се с нея? Това някаква шега на Боби ли беше?

— Така че е доста трудно да се обясни защо мрежата се е разцепила на всички тези худута и там разни, когато е срещнала този друг, — каза Финландецът, — но като стигнем там, един вид ще схванеш идеята…

— Собственото ми впечатление, — каза Колин, — е че така всичко е много по-интересно…

— Сериозно ли говорите?

— Там сме след минута ню-йоркско време, — каза Финландецът, — без майтап.