Уильям Гибсон - Мона Лиза Овърдрайв

Хвърли поглед надолу към биософтовия блок и батериите му, и си помисли дали всичко това е все още там вътре, сивата къща и Мексико и очите на Джейн Трета.

— Спри — каза жената. Минаваха покрай рампата към стаята, където той държеше машините си; Съдията още беше там, и Труподъвкачът също…

Тя все още държеше оръжието си в ръка. Плъзгавия постави ръка на рамото на Чери.

— Тя каза да спрем.

— Това, дето го видях миналата нощ — каза жената. — Едноръкият робот. Бачка ли?

— Аха.

— Силен? Носи тежко? По неравно?

— Аха.

— Взимай го.

— Ъ?

— Взимай го отзад в машината. Хайде. Действай.

Чери се опря на него. Краката й се огъваха от това, дето й го беше дало онова момиче.

— Ти — посочи към нея с оръжието Моли. — В ’плана.

— Върви — каза Плъзгавия.

Той остави алефа на земята и се изкачи по рампата в стаята, където Съдията чакаше в сенките, ръката лежеше до него на рогозката, където я беше оставил Плъзгавия. Сега вече никога нямаше да може да направи резачката да работи както трябваше. Върху редицата прашни метални рафтове стоеше дистанционно. Той го взе и включи Съдията, и кафявият корпус леко потрепера.

Той придвижи Съдията напред, надолу по рампата, широките крака пристъпваха, едно-две, едно-две, предавките компенсираха, настройваха се за липсата на ръката. Жената беше отворила задните врати на екраноплана, и Плъзгавия насочи Съдията право към нея. Тя се наклони леко назад, когато Съдията се извиси над нея, и сребристите й очила отразиха позатърканата ръжда на корпуса му. Плъзгавия излезе иззад Съдията и започна да преценява ъглите, как да го вкара вътре. Не разбираше защо е нужно, но поне като че ли тя имаше някаква идея какво да правят, и каквото и да било друго беше по-добре от това да висят във Фабриката сега, когато беше пълна с умрели. Той си помисли за Джентри, горе с неговите книги, и за телата. Там горе беше имало две момичета, и двете бяха изглеждали като Анджи Митчел. Сега едната от тях беше умряла, той не беше разбрал как или защо, и жената с оръжието беше казала на другата да чака…

— Хайде де, хайде де, пъхвай шибания робот вътре, трябва да тръгваме…

Когато успя да напъха Съдията в задната част на екраноплана, със свити крака и настрани, той захлопна вратите, заобиколи машината и се покатери в нея откъм страната на пътника. Чери се беше свила на задната седалка, под голяма оранжева шуба с емблемата на Sense/Net на ръкава, и трепереше.

Жената включи турбината и наду полата. Плъзгавия помисли, че може да са се закачили за подставката за инструменти, но когато тя даде заден, една ивица хром се откъсна, и те се освободиха. Тя завъртя екраноплана и поеха към вратите.

Излизайки, минаха покрай някакъв образ в костюм и вратовръзка и туидово палто, който като че ли не ги забеляза.

— Кой е тоя?

Тя сви рамене.

— Искаш ли тоя екраноплан — попита тя. Бяха вече може би на десет километра от Фабриката, и той не беше погледнал назад.

— Свила ли си го?

— Естествено.

— Не ща.

— И що?

— Лежал съм, кражба на коли.

— Как е твоето момиче?

— Спи. И не е моето момиче.

— Не е ли?

— А ти коя си, всъщност?

— Бизнесменка.

— И какъв бизнес?

— Трудно е да се каже.

Небето над Пустошта беше ярко и бяло.

— За това ли си дошла? — Той потупа алефа.

— Един вид.

— И сега какво?

— Сключила съм една сделка. Да докарам Митчел при кутията.

— Това тя ли беше, дето беше паднала до нея?

— Да, тя беше.

— Но тя умря…

— Има умиране, има и умиране.

— Като Джейн Трета ли?

Главата й помръдна, като че ли тя му хвърли поглед.

— Какво знаеш за нея?

— Виждал съм я веднъж. Там, вътре.

— Ами тя пак си е вътре, но и Анджи е там.

— И Боби.

— Нюмарк? Аха.

— И какво ще правиш с него?

— Ти ли си ги сглобил тия неща? Оня отзад, и останалите?

Плъзгавия погледна през рамо назад, където Съдията беше сгънат в товарния отсек на екраноплана като голяма ръждива кукла без глава.

— Да.

— Значи те бива с инструменти.

— Горе-долу.

— Окей, имам една работа за теб. — Тя забави екраноплана край дрипава купчина от покрити със сняг отпадъци и го спря. — Там вътре трябва да има някъде ремонтен набор. Взимаш го, качваш се на покрива и ми смъкваш слънчевите батерии и малко жица. Искам да вържеш слънчевите да презареждат батерията на това нещо. Ще се оправиш ли?

— Сигурно. Защо?

Тя се облегна назад в седалката, и Плъзгавия забеляза, че тя е по-стара, отколкото беше предполагал, и уморена.