Саймон Морден - Теории за полета

— Той каза, че знае къде има склад с тежка артилерия. Собственост на ИВМ, с тяхна охрана. Чинът му не бил достатъчно висок, за да им нареди да му предадат всичко и да тръгнат с него. Но сержантът можеше да го направи.

— И после така и не се върнаха.

— Така и не се върнаха. — Гневът, че е била изоставена, постепенно утихваше. Сега вече беше в безопасност и казваше на съпруга на нейния взводен командир, че има голяма вероятност той вече да е вдовец.

— Знаеш ли накъде заминаха?

Тя го погледна безпомощно и се обърна към другарите си за помощ.

— Към летището — рече някой. — Мисля, че беше летище Лондон Сити.

В това имаше логика. Ако самият той стоеше на барикадата, щеше да вижда летището — точно на завоя на реката, където някога се бяха намирали доковете. По-малко от пет километра. Половин час пеша. Тя знаеше как да подкара кола, като даде жиците на късо — Петрович я беше научил, — а на летището имаше автомобили, които би могла да използва. Пожарни коли дори.

Тя не се беше върнала.

Ако имаше някой, който винаги би изпълнил обещанието си, то това беше тя. Би преместила небето и земята, за да го направи. Би се била с яростта на демон и с уменията на воин. И все пак Маделин Петрович беше смъртна.

Може би беше очаквал, че ще може да усети смъртта й — да се почувства все едно са му изтръгнали сърцето и са го стъпкали в прахта. Ала в края на краищата изобщо не беше разбрал, че се е случило. Беше зает да върши други неща, които сега му се струваха празни и безсмислени. Смяташе, че всичко ще бъде както обикновено — тя ще бъде силна, ще поведе бойците си, ще оцелее и после ще се прибере вкъщи при него.

Петрович седна на колата. Седна и отпусна глава върху дланите си.

[В историята, която току-що ти разказаха, има някои несъответствия. Да ти ги обясня ли?]

— Да.

[Казват, че Маделин е напуснала това място преди три часа. Ако допуснем плюс-минус половин час възможна грешка…]

— Няма нужда да ми обясняваш подробно. Просто ми кажи.

[Охраната на ИВМ е евакуирала летище Лондон Сити в два часа и седемнайсет минути, което означава, че Маделин е имала повече от достатъчно време да стигне дотам, преди те да са си тръгнали. Сегашното ти местоположение е загубило радиовръзка в дванайсет и трийсет и пет, но малко по-нататък на юг е имало връзка до два и трийсет и едно, когато Външните са унищожили електрическата подстанция.]

— Просто ми кажи.

[Когато Маделин и ефрейтор Андерссън са тръгнали оттук, околните територии са били предимно под контрола на Външните, но Норт Съркюлър все още е била безопасна. Външните са превзели изцяло Манър Парк едва след като съпругата ти е преминала през него. Нищо не е могло да попречи на двамата с Андерссън да достигнат крайната си цел или да изпратят съобщение, след като са се озовали в район с радиовръзка. Те не са направили нито едното, нито другото.]

— И какво от това? Какво искаш да кажеш?

[Че нещо им е попречило да изпълнят мисията си. Че тя може да не е мъртва.]

— И какво, на хуй , й се е случило тогава? — Той рязко вдигна глава. Бойците на ИВМ го бяха наобиколили. Също като него и те изглеждаха капнали от умора.

— Много съжаляваме — каза жената, — но бихме искали да се махнем оттук, преди Външните да са се върнали.

— Няма да се върнат — отвърна Валентина, която седеше върху колата, поставила калашника на коленете си. — Победени са. Бягат като нашибани с камшик кучета. Освен това вие просто няма къде да отидете. Всички мостове над реката ги няма, унищожени са от ЕОС. Вашите командири ви изоставиха.

— Тогава кой командва?

Валентина скочи на земята и преметна автомата през рамо.

— Той. Той организира защитата на Метрозоната. Той поведе войната. Той я спечели. Така че ако трябва да рапортувате пред някого, то това е Самуил Петрович. Той ви спаси и вие му дължите живота си.

— Достатъчно, Валентина. Достатъчно.

— Това е истината.

— Тя е изчезнала. Никой не знае къде. Заминала е заедно с един мъж, който смята, че на нея ще й е по-добре с него, отколкото с мен, и двамата са изчезнали. — Петрович се взря в ръцете си. Състоянието им би трябвало да му причинява разтърсваща болка, но той я блокираше по същия начин, както блокираше остатъците от очите си. Оказа се, че нищо не беше успяло да го подготви достатъчно за чувствата, които го терзаеха. Не съществуваше софтуерен хак, който да може да използва. — Вървете си. Всичките. Майорът ще ви откара обратно в централните зони. Сами решавайте какво ще правите по-нататък.