Саймон Морден - Степени на свобода

— Достатъчно сигурна, в такъв случай. Достатъчно, за да рискувам да ти се обадя.

— И защо ти е притрябвало да го правиш? По всичко личи, че се оправяш много добре без мен. — Докато говореше, Петрович претърсваше обществените и не чак толкова обществени архиви, за да разбере точно колко добре. — Ето: партньор в бизнеса, с равен дял акции, голям ъглов офис, женен, син и дъщеря, трето дете на път — поздравления — къща в Хемптънс. Малко скъпичка, но пък ти си се оженил за пари. Бащата на съпругата ти е твърдолинеен реконструкционист, цял сенатор. Добре си се справил. Твърде добре, за да провалиш всичко само за да ми кажеш едно здрасти.

Долтън като че ли имаше проблеми с дишането.

— Леле. Мари е бременна?

— Вчера е посетила специалист. Предишния ден е купила скришом три различни вида тестове. По всичко личи, че е така. — Петрович се изкашля. — Съжалявам, че ти развалих изненадата.

— Ще се престоря, че не знам. — Долтън беше притиснал юмрук към гърдите си. — Да не се бъзикаш с мен?

— Не и този път, товарищ. Тя сигурно просто изчаква подходящия момент, за да ти го каже. Сигурен ли си, че не искаш да ми затвориш?

— Вече взех решение. Аз… аз съм страхливец, Петрович. Ти го знаеш най-добре от всички. Бях се скапал абсолютно и сега съм тук само защото ти успя да запазиш самообладание. Всичко, което притежавам сега, го дължа на теб. Искам — с пет години закъснение — да ти се отблагодаря.

— Долтън, аз ти опразних банковите сметки. Взех почти всичко, което имаше навремето. Ограбих те. Да не би да си забравил? Или може би си забравил за всички останали хора, които Борис отвлече и на които не помогнах? А онези, при които нещо се обърка — не платиха откупа или се опитаха да проследят сметката — какво ще кажеш за тях? Онези, които бяха убити. На които той им вдигна ръцете на тила и им строши ларинкса, за да се задушат бавно. Всеки път, когато това се случваше, аз просто обръщах страницата на учебника, който четях, и се радвах, че не съм на тяхно място.

— Петрович, откакто се върнах от Санкт Петербург, аз съм във фаза на пълно отричане. Някои сутрини се събуждам и се чудя дали това изобщо ми се е случило. А после лицето ти се появява във всички новини и аз установявам, че повече не мога да потискам спомените. Но с кого мога да поговоря? Този мъж, това руско хлапе, което ме спаси, е същото, което е обявено за враг на държавата. Може би ако преди година се бях разкрил, сега нещата щяха да са наред. Но не можах, защото бях страхливец, защото и сега съм страхливец.

— Не си страхливец, Долтън. Не си искал да те отвличат. Никоя от жертвите на Борис не го е искала. И аз не бях някой ёбаный ангел, изпратен отгоре, за да ти помогне. Ти ми даде възможността, от която се нуждаех, за да се измъкна — със същата лекота на твое място можеше да е някой друг.

— Ти не разбираш, Петрович…

— Тогава ми го обясни по-добре, човече!

— Опитвам се. В съда съм като някой магьосник със сребърен език. Прокурорите дори се страхуват от мен. От мен? Можеш ли да го повярваш?

— Добре. Имаш чувството, че ми дължиш нещо. Аз не искам нищо от теб. Навремето взех всичко, което ми трябваше. Мога дори да ти го върна, макар че така сигурно ще те вкарам в беля.

— Парите не означават нищо за мен.

— Едно време не мислеше така.

— Ти ме накара да преосмисля приоритетите си. Всичко, което имам сега, води началото си от мига, в който стъпих на американска земя. Семейството ми, кариерата ми. За дванайсетте месеца след завръщането ми спечелих повече пари, отколкото ти ми отне.

— Бяха ми достатъчни. Достатъчни, за да се измъкна, за да се скрия. Бях ако не щастлив, то доволен. И не бях убил никого, за да го постигна. Сделката беше добра, Долтън. И двамата получихме по нещо, което искахме. Беше справедлива. Добре, приемам благодарностите ти, но защо ще повдигаш този въпрос точно сега, освен ако внезапно не си решил да изпълниш предсмъртното си желание? Какво ще кажеш на жена си, когато те попита как е минал денят ти? — Очната ябълка на Петрович потрепна. — Тя не знае нищо за случилото се, нали? Когато каза „с кого мога да поговоря“, имаше предвид, че не си й разказал нищо?

Долтън помръдна рамене, признавайки си.

— Женен съм малко повече от година — каза Петрович — и дори аз знам, че е лошо да премълчаваш разни неща от жена си. — Той се отнесе за миг, потъвайки в собствените си мисли, но бързо се концентрира обратно върху американеца. — Ала това не означава, че следвам собствения си съвет.