Тад Уилямс - Градът на златната сянка

— Мястото наистина е огромно — каза тя, — но запомни, че повечето хора не си правят труда да погледнат отгоре, както направихме току-що — те просто отиват там, закъдето са тръгнали. Ако се опиташ да посетиш всяко местенце в мрежата или поне всяко местенце по тази алея… е, все едно да се опиташ да се обадиш на всеки отделен адрес в указателя на Голям Пекин. Дори всички тези — тя посочи към навалицата от симове, които се промъкваха около тях в безкраен парад — са само нищожна частица от хората, които използват алеята в момента. Те са само тези, които искат да изживеят визуалното усещане от безцелното шляене и зяпане.

— Визуалното усещане? — сивият симулоид на !Ксабу се извъртя, за да погледне група фурии, които се промъкваха през тълпата — гротескно похотливи женски фигури с животински глави.

— Това, което правиш сега. Има много за гледане. Но много по-бързо е да отидеш направо там, където искаш. Четеш ли името на всеки файл в паметта, когато използваш обикновения компютърен интерфейс?

!Ксабу забави отговора си. Фуриите бяха срещнали двама мъже със змийски глави и извършваха сложен ритуален поздрав, който се отличаваше с продължително душене.

— А къде искам да отида?

— Ще ти покажа. Да кажем, че искаме да… не знам, да купим нов комуникатор. Е, ако знаеш къде е районът на електрониката, можеш да отидеш направо там, след което да се поразходиш физически — хората харчат купища пари, за да направят търговските си центрове привлекателни — също като в реалния свят. Но да речем, че дори не знаеш къде е районът.

Той се извърна да я погледне. Сивото му лице с едва загатнати черти за момент я накара да настръхне. Нямаше и следа от въодушевлението му, от усмивката му — все едно пътуваше с плашило. Вероятно и самата тя надали изглеждаше по-приятно.

— Точно така — каза той. — Не знам къде е районът на електрониката.

— Добре. През последните няколко седмици прекара доста време да се научиш да се ориентираш в базовото компютърно устройство. Единствената разлика тук е, че си вътре в компютъра — или поне така изглежда.

— Трудно ми е да не забравям, че имам реално тяло и че то си е в политехниката — че аз всъщност съм в политехниката.

— Там е работата. — Тъй като не можеше да промени лицето си, направи така, че гласът й да прозвучи, сякаш се усмихваше. — А сега търси.

!Ксабу бавно размърда пръсти. Пред него изникна блестяща синя сфера.

— Добре — Рени направи крачка към него. — Никой освен нас двамата не го вижда — това е част от взаимодействието ни с нашия компютър в политехниката. Ще го използваме, за да влезем в указателя с услуги на алеята. — Тя му показа процедурата. — Продължавай, извикай списъка. Можеш да използваш и гласови команди — или в изключено положение, така че никой освен теб няма да ги чува, или във включено. Ако се огледаш наоколо, ще видиш много хора да си говорят сами. Може и да са луди — при това никак не са малко, — но може и да говорят на своите системи, без да се притесняват, че го правят публично.

Сферата изплю списък с услуги, който се завъртя във въздуха като редове от пламтящи сини букви. Рени нагласи цвета на залезночервено, за да се чете по-ясно, и посочи изброеното под „Електроника“.

— Ето. „Персонални средства за достъп“. Щракни го.

Светът моментално се промени. Откритите пространства на публичната зона на алеята отстъпиха място на широка дълга улица. Симулираните здания от двете страни се издигнаха високо във фалшивото небе — пиршество на цветове и движения, сякаш около тях забушува карнавал на тропически цветя. „А ние сме пчелите — помисли си тя — с кредити от цветен прашец, който разпръскваме наоколо. Добре дошли в информационната джунгла.“ Метафората дори й хареса. Може би щеше да я използва в някоя от лекциите си.

— Сега — каза тя на глас, — ако си намерил необходимия магазин в указателя, можем да се излъчим направо там.

— Да се излъчим? — !Кеабу беше извил глава върху симулирания си врат. Това й напомни собственото й изумление при първото й пътуване из мрежата.

— Мисля, че са го използвали едно време в научната фантастика. Нещо като мрежова шегичка. Означава да се отправиш директно, вместо да обикаляш в стил РЖ. РЖ означава „реален живот“, нали помниш?

— Ммммм!

!Ксабу изглеждаше много кротък и необщителен. Рени се запита дали не му е показала предостатъчно за първо посещение — беше й трудно да проумее как възприема всичко това зрял човек. Всички, които познаваше, бяха започнали пътешествията си в мрежата като деца.