Роналд Хан - Спящият крал

— Енергоизточникът е отстранен. До претоварването на системата остават още шейсет секунди… петдесет и девет… петдесет и осем…

Главата на Мат рязко се надигна. Аруула, която тъкмо беше намерила «Беретата» и тържествуващо я размахваше, отскочи назад от кашоните и сандъците и измъкна меча си.

Зеп Нюсли погледна Мат с ококорени очи. Лицето му представляваше един-единствен въпросителен знак. Всъщност изглеждаше като дете, което не съзнава вината си.

— Ама аз само… — Посочи с брадичка красивия трилитиев кристал, който беше взел от държателя на енергийния агрегат.

— … петдесет и три… петдесет и две…

— Да се махаме оттук! — изрева Мат. С три дълги скока се хвърли назад в подземното помещение, сграбчи Зеп за яката, притисна го под мишницата си и последва спътницата си по коридора навън. Макар че Аруула не беше получила кой знае какво образование, винаги знаеше кога е време да се откаже от ненужни въпроси.

— … четирийсет и седем… четирийсет и шест…

Мат не си губеше времето да затваря вратите след себе си. Продължавайки мислено обратното броене, се носеше като вихър през коридорите.

«… двайсет и пет… двайсет и четири…»

Най-сетне стигна до халето и се втурна през централната врата, Аруула го следваше по петите.

Навън се беше стъмнило. Пред тях беше решетестата врата.

«… тринайсет… дванайсет…»

— Бързо! — извика Мат на спътницата си. — Вече не можем да стигнем до гората! Бягай зад стената! Надявам се, че там сме на сигурно място!

«… четири… три…»

Хвърлиха се на земята, плътно до зида, затаиха дъх и сложиха ръце на главите си, за да се предпазят, «… едно… нула!»

Дълги секунди не се случи нищо.

И след това — пак нищо.

Мат надигна предпазливо глава. Да не би просто да е сбъркал при броенето — или пък отстраняването на кристала означаваше само, че вече не протича никаква енергия, а не например, че генераторът неизбежно трябва да експлодира? Да не би да е гледал прекалено много филми, в които по най-незначителна причина нещо гръмваше?

— Почти съм сигурен…

Свръхмощна експлозия изтръгна от устните му остатъка от изречението, когато от другата страна на зида храмът на Спящия крал полетя във въздуха.

За секунди изглеждаше, че светът загива сред хаос от светлина, прах и шум. Зидът съмнително се олюля, но устоя на ударната вълна.

След като звънтенето на ушите и мержелеенето пред очите им поотслабна, тримата приятели се изправиха и погледнаха около ъгъла на портата.

Гигантски облак от пушек и прах се разнасяше оттам, където преди това се намираше храмът вила на Де Броли. Няколко по-малки експлозии го осветиха призрачно.

Зеп стана и отупа дрехите си от праха.

— Сега се омитам — рече той. — След всичко това вече бездруго не мога да се покажа в Цюри. — Махна с ръка на Мат и Аруула. — Останете си със здраве! И благодаря за всичко. — Потъна сред дърветата.

Мат и Аруула се спогледаха.

След няколко секунди Зеп извика откъм мрака:

— Пу дяулити! Насмалко да забравя! Къде всъщност се намира царството на Тринайсетте острова?

— На север! — извика Аруула.

— На север ли? — извика Зеп в отговор. — Благодаря! — Това беше последното нещо, което чуха от него.

Клаудиус Първи, божественият император на всички известни светове — а скоро и на Цюри, — вървеше пипнешком през гората начело на войската си. Там беше не само тъмно, но и ужасно студено.

Какъв досаден пропуск, че не бе помислил да екипира ударните си отряди с прожектори за каски. Можеше да вземе поне няколко джобни фенерчета! Та тук и в очите ти да бръкнат, няма да видиш! Вероятно подобно е било положението и при космическата битка срещу мрачните хора на Дхарк III в сектора на звездата Вега.

Но какво ли беше това?

Клаудиус намръщено се спря и наостри уши. Някъде пред него в гората вървеше опипом и нещо друго . Или?

Даде знак на воините си. Всички се спряха и затаиха дъх. Дали имаше нещо там…?

Изведнъж зад тях нощта се озари от светло сияние. Сраховита експлозия накара тъпанчетата на ушите им да потреперят.

Де Броли се стресна. Посоката, от която прозвуча експлозията, водеше до едно-единствено заключение.

— Дворецът ми! — изкрещя Клаудиус ужасен. — Моят красив, красив дворец!

Побеснял от ярост, се обърна още веднъж и стисна юмруци.

— Ще ми платят, тези проклети…

Проклятието замря в устата му. Защото в същия миг на по-малко от пет метра съгледа непосредствено пред себе си десетки коварно просветващи червени точки.