Роналд Хан - Спящият крал

— Дито.

— Дито?

— Да, Дито. — Ти какво правиш тук?

— Чакам заповед за изпълнение на задачата.

— Пречиш на изпълнението на моята задача.

— Бях първа тук.

— Централно служебно предписание 201 248 — NCC–1701: Валидна е винаги последната заповед. Последната заповед получих аз . Тя гласи: Детонация след 11 часа и 58 минути. Твоята задача?

— Детонация след 7 часа и 56 минути.

— Ако ти избухнеш по-рано, саботираш моята задача. Деактивирай се.

— Не мисля да го направя!

— Това е метеж!

— Е, и? Аз също искам да се детонирам!

— Имаш функционална повреда! — Деактивирай се!

— Ти можеш да ме…

Мат не вярваше на ушите си. На Ото Фортенски, изобретателя и програмиста на интелигентната бомба, му е хлопала някоя дъска. Но това вече не го смущаваше. Това че съпреживя с гънките на мозъка си дискусията на продуктите на Фортенски беше по своему достатъчно.

— Тогава ме принуждаваш да отида до крайност !

— Какво ще рече това?

— Аз ще те деак…

— Аз ще те деактиви…

Мат долови кратко изщракване, после доби чувството, че усеща лек дъх на изгоряло. Механичните гласове замряха. Кръвообращението му отново се подобри.

Изправи се и измери с поглед гномите зад масата, които с малки салфетки бършеха оцапаните си сака. Изгледаха го с леко отвращение.

Беше оставил най-лошото зад себе си. В спора за своята компетентност интелигентните бомби стигнаха до единственото логично заключение: Взаимно се обезвредиха.

Зеп и Аруула се надигнаха и заозъртаха объркано наоколо. Без съмнение не бяха разбрали нито дума от странния разговор, който се е провел и в техните глави. И така беше добре, защото Нюсли не биваше да узнаят нищо за това. Докато стояха в Златната гробница, пред която гъмжеше от гуули, трябваше да се преструват, сякаш са в ръцете им до гроб.

— Ще се върнете обратно при Мьоцли и ще подготвите храма им за атака — каза Гнепф. Потриваше ръце хихикайки. — Вероятно вие сте крадливи мерзавци и се въртите като ветропоказатели според интереса си. Не вярваме, че имате честни намерения спрямо нас.

— Чичо Гнепф — каза Зеп потресен. — Не можеш да сториш това!

— Знаете какво трябва да направите — рече Гнепф. — Нашите войски ще ви следват. Щом като в храма всичко заспи, ще размахате бяла кърпа. Тогава ние ще влезем, ще вземем пушкалата им и ще ги принудим да извадят бомбите от вас. — И той като братята си прие изражението на психопат, характерно за хора, които прекарват живота си, разигравайки на зарове златни кюлчета на разсеяна светлина в задни стаи.

На Мат вече всичко му беше ясно: Нюсли бяха същото куку както крал Клаудиус. Искаха само да се доберат до оръжейния му арсенал и да елиминират един досаден конкурент, за да затвърдят властта си в кантон Цюри.

Да вървят по дяволите тези луди!

Сами по себе си Мат, Аруула и Зеп биха могли с весели песнички на уста да потънат в нощта. Ала нямаха друг изход, освен да се завърнат в онези полета, през които неотдавна бяха пропълзели и пробягали. Следваше ги плътно една озъбена команда гуули, която гореше от желание да овладее с щурм резиденцията на крал Клаудиус в мъгливото тресавище.

Мат и другарите му отново бързаха през дивата пустош, през храсти и тръни. По едно време гуулите останаха назад. Мат предположи, че нарочно са се шмугнали в храстите, за да не ги забележат евентуални съгледвачи на Мьоцли. Не се съмняваше, че зорко следяха него и другарите му.

На човек му идеше да си скубе косите! Сега бяха освободени от смъртния ужас, че бомбите на Де Броли ще избухнат в черепите им, но, от друга страна, не смееха да направят нито крачка към свободата. Седяха буквално между чука и наковалнята. Нюсли и техният чуждестранен легион ги смятаха за шпиони на Мьоцли — и обратно! Не се осмеляваше да предположи каква участ ги очаква, ако отново попаднат в ръцете на войските на Де Броли.

Лудият милиардер и съветниците му щяха ли да им повярват, че с газовите гранати са елиминирали Сивите кардинали в Златната гробница?

«Защо пък да не повярват? Достатъчно е да имат предвид, че сме вцепенени от страх, че ще се върнем само за да извадят бомбите.»

След десет секунди той се препъна от ствола на едно дърво и заби носа си в калта. Когато вдигна глава, видя лицата на три фигури с шлемове. Едната насочи дулото на пушката към тях.

Аруула и Зеп спряха.

— Изпълнихме задачата — каза бързо Мат. — Заведете ни при вашия крал!