Бека Фицпатрик - Кресчендо

— Ангелче!

— Струпал си чинии в мивката? На пода е разхвърляно мръсно бельо? Много по-непретенциозно е от моята къща.

— Така е, но отговорът продължава да бъде „не“.

— Риксън виждал ли е къде живееш?

— Риксън трябва да знае.

— А аз не трябва, така ли?

Устните му потръпнаха.

— Ролята ми си има и тъмна страна.

— Ако ми покажеш, ще трябва да ме убиеш, така ли? — опитах да отгатна.

Той ме прегърна и ме целуна по челото.

— Почти позна. Кога е вечерният час?

— В десет. Утре тръгвам на лятно училище. — Заради това и понеже майка ми беше взела на всеоръжие каузата да ме раздели с Пач. Ако бях с Ви, вечерният ми час щеше да е поне до десет и половина. Не можех да виня мама, задето няма доверие на Пач — по едно време самата аз се чувствах така, — но щеше да ми е адски удобно, ако от време на време не е толкова бдителна.

Например тази вечер. Пък и нищо нямаше да ми се случи. Не и на сантиметри от моя ангел пазител.

Пач погледна часовника си:

— Време е да тръгваме.

В десет и четири минути той направи обратен завой пред къщата и паркира до пощенската кутия. Угаси двигателя и фаровете и мракът на полето ни погълна. Поседяхме малко така, преди той да попита:

— Защо си толкова мълчалива, ангелче?

Тутакси се стегнах.

— Така ли? Просто съм се замислила.

Сянка от усмивка изви устните на Пач.

— Лъжеш. Какво има?

— Бива си те — отбелязах.

Усмивката му стана мъничко по-широка.

— Доста си ме бива.

— Срещнах Марси Милар на щанда за хамбургери — признах. До тук с несподелянето на проблемите. Явно продължаваха да тлеят под повърхността. От друга страна, ако не можех да споделя с Пач, с кого другиго? Преди два месеца връзката ни се изразяваше в спонтанни целувки в колата, извън колата, по пейките и върху масата в кухнята. А също и в лутащи се ръце, разчорлени коси и размазан гланц за устни. Но вече беше нещо много повече. Чувствах емоционална близост с Пач. Приятелството му означаваше за мен повече от стотици случайни познанства. Смъртта на татко остави у мен огромна празнина, която заплашваше да ме разяде отвътре. Празнината още си беше там, но болката не режеше толкова дълбоко. Не виждах смисъл да оставам заклещена в миналото, след като всичко, което исках, беше тук сега. И то благодарение на Пач. — Марси беше така любезна да ми напомни, че татко е мъртъв.

— Искаш ли да поговоря с нея?

— Прозвуча ми малко като в „Кръстника“.

— Защо изобщо започнахте да воювате помежду си?

— Там е работата. Не знам. Преди се съревновавахме кой ще отнесе последното мляко с шоколад в таблата си на обяд. После в прогимназията Марси влетя в училище и със спрей написа на шкафчето ми „уличница“. Дори не го направи тайно. Цялото училище гледаше.

— Откачила е просто така? Без причина?

— Аха. — Поне аз не знаех да има причина.

Той пъхна една къдрица зад ухото ми.

— Кой печели войната?

— Марси, но не с много.

Усмивката му се разшири:

— Дай й да се разбере, тигрице.

— Има и още нещо. Защо ще ме нарича уличница? В прогимназията дори не се бях целувала с момче. Марси трябваше да напише това на собственото си шкафче.

— Започвам да си мисля, че се вманиачаваш, ангелче. — Той пъхна пръст под презрамката на потника ми и от допира му по тялото ми пробягаха искри. — На бас, че мога да отвлека мислите ти от Марси.

Вторият етаж на къщата ни светеше, но понеже не виждах лицето на мама, притиснато към някой прозорец, реших, че разполагаме с време. Разкопчах колана си, приведох се над скоростния лост и намерих устата на Пач в тъмното. Целунах го бавно, наслаждавайки се на соления вкус на кожата му. Сутринта се беше избръснал, но вече наболата му брада одраска кожата ми. Устните му се плъзнаха по гърлото ми и аз усетих как ме близна с език, а сърцето ми задумка в гърдите.

Целувката му се пренесе върху голото ми рамо. Той свали презрамката на потника ми и спусна устни надолу по ръката ми. В този момент ми се прииска да съм възможно най-близо до него. Не исках никога да си тръгва. Нуждаех се от него в живота си сега и утре, и вдругиден. Нуждаех се от него, както от никой друг.

Прескочих скоростния лост и възседнах Пач. Плъзнах ръцете си нагоре по гърдите му, обхванах тила му и го придърпах. Ръцете му обходиха талията ми и ме закрепиха срещу него, докато се гушвах още по-плътно.

Унесено пъхнах длани под ризата му и си помислих колко ми харесва да усещам как по тях плъзва топлината на тялото му. Щом пръстите ми докоснаха онова място на гърба му, където преди бяха белезите от крилата, някъде дълбоко в съзнанието ми избухна далечна светлина. Пълен мрак, разкъсан от единствена експлозия от ослепителна светлина. Все едно наблюдавах явление някъде в космоса от милиони километри разстояние. Усетих как съзнанието на Пач засмуква моето, как навлизам в хилядите лични спомени, съхранявани там, но той хвана ръката ми и я свали по-надолу, далеч от мястото, където крилете му се събираха на гърба, и всичко отново и внезапно си стана нормално.