Бека Фицпатрик - Кресчендо

— Майната й на полицията. Ще съм приключил, преди да се домъкнат.

Приключил ли?

Наредих си да запазя спокойствие. Да протакам.

— Понеже научих, че ти си убил баща ми, ще убиеш и мен.

— Харисън Грей не ти беше баща.

Отворих уста да възразя, но не успях да изрека нищо. Образът, който изникна в съзнанието ми, беше как Марси стои на верандата на къщата си и ми съобщава, че е възможно Ханк Милар да е моят баща. Стомахът ми се сви. Означаваше ли това, че Марси казва истината? Че шестнайсет години никой не ми е казал истината за семейството ми? Запитах се дали баща ми е знаел. Истинският ми баща — Харисън Грей. Човекът, който ме отгледа и ме обичаше. А не човекът, който ме беше създал и после изоставил. Не Ханк Милар, който, ако питате мен, можеше да върви по дяволите.

— Баща ти е нефилим на име Барнабас — съобщи Риксън. — В по-ново време е известен с името Ханк Милар.

Не.

Залитнах настрани, понеже от истината ми се зави свят. Сънят. Сънят на Пач. Той беше истински спомен. Не ме беше излъгал. Барнабас — Ханк Милар — беше нефилим.

И мой баща.

Светът ми всеки миг щеше да рухне край мен, но аз се заставих да остана още малко. Започнах да ровя дълбоко в съзнанието и в спомените си, неистово се помъчих да се сетя къде бях чувала името Барнабас. Не се сещах, но знаех, че не за пръв път го чувам. Беше твърде необичайно, за да го забравя. Барнабас, Барнабас, Барнабас…

Опитвах се да сглобя историята. Защо Риксън ми разказваше тези работи. Защо познаваше биологичния ми баща? Защо изобщо му пукаше? И тогава ми просветна. Веднъж, когато докоснах белезите на Пач и се пренесох в спомените му, го чух да говори за своя васал нефилим, Чонси Ланже. Спомена и едни от васалите на Риксън, Барнабас…

— Не — неволно прошепнах.

— Аха.

Отчаяно ми се прииска да избягам, но краката ми все едно е бяха превърнали в дървени стълбове.

— След като майка ти забременя от Ханк, той вече беше чувал всякакви слухове за Книгата на Енох и знаеше, че ще дойда за бебето, особено ако е момиче. Затова направи единственото възможно нещо. Скри дъщеря си. Скри теб. Когато Ханк каза на приятеля си Харисън Грей, че майка ти е в беда, той се съгласи да се ожени за нея и да се престори, че си негово дете.

Не, не, не.

— Само че аз съм потомка на Чонси по бащина линия. По линия на Харисън Грей. Имам белег на китката, който го доказва.

— Аха. Преди векове Чонси се позабавлява с едно наивно селско девойче. Тя роди син. Никой не обръщаше особено внимание на момчето, нито на неговите синове, нито на синовете на неговите синове, и така векове наред, докато един от синовете не изневерил на съпругата си. Той влял благородната нефилимска кръв на своя предтеча, херцога на Ланже, в друг род. В този род в крайна сметка се родил Барнабас или Ханк, както предпочита да се нарича напоследък. — Риксън направи нетърпелив жест, подканящ ме да събера две и две. Вече го бях сторила.

— Искаш да кажеш, че и Харисън, и Ханк носят в жилите си нефилимската кръв на Чонси.

Ханк, чистокръвен нефилим първо поколение, беше безсмъртен, а нефилимската кръв на баща ми, разредена през поколенията като моята, вече не го правеше безсмъртен. Ханк, човек, когото почти не познавах и не уважавах, щеше да живее вечно.

А татко си беше отишъл завинаги.

— Точно така, скъпа.

— Не ми викай, скъпа.

— Да не предпочиташ „ангелче“?

Подиграваше ми се. Играеше си с мен, понеже беше постигнал каквото искаше. Веднъж вече бях преживяла това с Пач и знаех какво предстои. Ханк Милар беше биологичният ми баща и васал нефилим на Риксън. Риксън щеше да ме пожертва, за да убие Ханк Милар и да получи човешко тяло.

— Имам ли право на няколко отговора преди края? — попитах леко предизвикателно въпреки страха си.

— Защо не? — сви рамене той.

— Мислех, че само нефилимите от първо поколение могат да се кълнат във вярност като васали. След като Ханк е нефилим първо поколение, трябва родителите му да са човек и паднал ангел. Само че неговият баща не е бил паднал ангел. Той е бил един от потомците на Чонси.

— Забравяш, че мъжете могат да имат връзка с паднали ангели жени.

Поклатих глава.

— Падналите ангели нямат човешки тела. Жените не могат да раждат. Пач ми каза.

— Само че падналият ангел жена, обладал женско тяло по време на хешван, може да създаде бебе. Човекът ражда бебето много след хешван, но то е омърсено. Заченато е от паднал ангел.

— Това е отвратително.

— Съгласен съм — ухили се той.