Бека Фицпатрик - Ш-ш-шт

— Ако не се върна след две минути, ще платя петнайсет долара — казах. Преди да премисля по-добре или да проявя малко повечко търпение, направих нещо крайно нетипично за мен — шмугнах се под въжетата. И не спрях дотук. Бързо тръгнах да обикалям залата, оглеждайки се за Пач. Не можех да повярвам, че постъпвам така, но бях като снежна топка, която лавинообразно набира скорост и мощ с всяка секунда. В онзи момент исках само да открия Пач и да се измъкна оттам.

Касиерът тръгна след мен и се провикна:

— Ей!

След като се уверих, че Пач не е на приземния етаж, хукнах надолу, следвайки табелите за билярдната зала. В основата на стълбите мъжделиви лампи осветяваха няколко маси за покер, до една пълни. Под ниския таван се бяха събрали облаци дим от пури, плътни като мъглата около къщи. Между масите за покер и бара имаше редица билярдни маси. Пач се беше проснал напряко на най-отдалечената от мен и се опитваше да направи труден заобикалящ удар.

— Пач! — провикнах се.

В мига, в който извиках, той удари с щеката си и я заби в покритието на масата. Рязко вдигна глава. Погледна ме със смесица от изненада и любопитство.

Касиерът изтопурка по стълбите зад мен и ме стисна за рамото:

— Горе. Веднага!

Устните на Пач се разтеглиха в поредната почти незабележима усмивка. Трудно ми беше да определя дали е подигравателна, или приятелска.

— Тя е с мен.

Явно думите повлияха донякъде на касиера, защото хватката му поотслабна. Преди да успее да размисли, аз издърпах ръката си и се запровирах между масите към Пач. Направих първите няколко крачки отривисто, но колкото повече доближавах към него, толкова повече губех увереност.

Веднага долових у него нещо различно. Не можех да определя точно какво, но го усетих като електрически ток. Повече враждебност?

Повече самоувереност.

Повече свобода да бъде, какъвто е. Черните му очи силно ми въздействаха. Бяха като магнити, които се лепваха за всяко мое движение. Преглътнах предпазливо и се помъчих да не обръщам внимание на колебливия степ, който танцуваше коремът ми. Не можех да посоча конкретно, но нещо у Пач не беше каквото трябва. Нещо не беше нормално. Нещо не беше… безопасно.

— Извинявай, че ти затворих — каза Пач, когато се доближи до мен. — Тук, долу, сигналът е слаб.

Да бе!

Пач наклони глава, с което показа на останалите да си вървят. Настана неловко мълчание, преди някой изобщо да помръдне. Първият тип, който си тръгна, ме блъсна по рамото, докато минаваше покрай мен. Направих крачка назад, за да запазя равновесие, и вдигнах очи тъкмо навреме, за да срещна студените погледи на останалите двама играчи, които си тръгваха.

Страхотно. Не бях виновна, че Пач ми е партньор.

— Осма топка? — попитах го с извити вежди и се постарах да звуча самоуверена и в свои води на това място. Може би той имаше право и игралната зала на Бо не беше подходящо място за мен. Което обаче не значеше, че ще хукна към изхода. — Колко високи са залозите?

Усмивката му се разшири. Този път бях съвсем сигурна, че ми се подиграва.

— Не играем за пари.

Сложих чантата си в края на масата.

— Жалко. Тъкмо щях да заложа всичко, което имам, срещу теб. — Вдигнах листовете с домашното, на които бях написала два реда. — Няколко бързи въпроса и изчезвам.

— Кретен? — прочете Пач на глас и се облегна на щеката си. — Рак на белия дроб? Това някакво пророчество ли е?

Размахах домашното във въздуха.

— Допускам, че и ти имаш принос за тази атмосфера. Колко пури пушиш на вечер? Една? Две?

— Не пуша. — Звучеше искрен, но не му се вързах.

— Хммм — изсумтях и оставих листовете между осма топка и лилавата четвърта. Неволно бутнах лилавата топка, докато пишех на третия ред: „Със сигурност пури“.

— Обърка играта — отбеляза Пач все още усмихнат.

Срещнах погледа му и не се сдържах, отвърнах на усмивката му — за кратко.

— Не в твоя полза, надявам се. Коя е най-голямата ти мечта? — Гордеех се с този въпрос, защото знаех, че ще го озадача. Изискваше предварително обмисляне.

— Да те целуна.

— Не е смешно — отговорих, без да откъсвам очи от неговите, доволна, че не заекнах.

— Не е, обаче ти се изчерви.

Приседнах отстрани на масата и се постарах да си придам равнодушен вид. Кръстосах крака и използвах коленете си като подложка за писане.

— Работиш ли?

— Разчиствам масите в „Бордърлайн“ — най-добрият мексикански ресторант в града.

— Религия?

Въпросът не го изненада, но и не преливаше от радост.