Бека Фицпатрик - Ш-ш-шт

— Нали каза няколко бързи въпроса? А този е вече четвъртият.

— Религия? — настоях по-твърдо.

Пач замислено поглади брадичката си с ръка.

— Не е религия, а е… култ.

— Ти си последовател на култ, така ли? — Твърде късно си дадох сметка, че звуча учудено, а не биваше.

— Оказа се, че ми трябва едно хубаво женско жертвоприношение. Смятах да я подмамя най-напред да ми се довери, но ако вече си готова…

И последната следа от усмивка се стопи от лицето ми.

— Не ме впечатляваш.

— Дори не съм започнал да се старая.

Надигнах се от масата и застанах до него. Беше цяла глава по-висок от мен.

— Ви ми каза, че си от горните класове. Колко пъти са те късали по биология в десети клас? Веднъж? Два пъти?

— Ви не ми е говорителка.

— Отричаш ли, че са те късали?

— Казвам само, че миналата година не ходих на училище. — Очите му ми се надсмиваха, но това само засили решимостта ми.

— Да не си кръшкач?

Пач остави щеката си върху билярдната маса и ме повика с извит показалец. Не се приближих.

— Да споделя ли една тайна? — попита ме поверително. — Не съм ходил на училище досега. Още една тайна? Не е толкова тъпо, колкото очаквах.

Лъжеше. Всички ходят на училище. Имаше си закони. Баламосваше ме, за да ме ядоса.

— Мислиш, че те лъжа — каза той и се подсмихна.

— Никога ли не си ходил на училище? Ако е вярно, ако казваш истината, макар да се съмнявам, защо реши да се запишеш тази година?

— Заради теб.

Прониза ме импулсивен страх, но си напомних, че точно това цели Пач. Не отстъпих и се постарах да си придам ядосан вид. Все пак ми трябваше известно време, преди да съм в състояние да продумам:

— Това не е истински отговор.

Явно беше направил крачка напред, понеже неочаквано единствената преграда между телата ни се оказа тъничък слой въздух.

— Очите ти, Нора. Тези студени, светлосиви очи се оказаха удивително неустоими. — Наклони глава настрани, сякаш искаше да ме изучи от нов ъгъл. — И тези убийствени плътни устни.

Слисах се не толкова от казаното от него, колкото от онази своя частица, която откликна положително. Дръпнах се назад.

— Край. Тръгвам си.

Обаче едва изрекла думите, осъзнах, че не са истина. Усетих порив да кажа още нещо. Поразрових оплетените мисли в главата си и се опитах да открия какво усещах, че трябва да кажа. Защо беше толкова насмешлив и защо се държеше така, сякаш бях направила нещо, с което да го заслужа?

— Явно ти е известно всичко за мен — изстрелях аз и едва ли можех да се изразя по-слабо. — Дори повече, от колкото би трябвало. Изглежда знаеш точно какво да кажеш, за да се почувствам неудобно.

— Ти ме улесняваш.

Искрица гняв се възпламени в мен.

— Значи признаваш, че го правиш нарочно, така ли?

— Кое?

— Ами това… че ме предизвикваш.

— Кажи пак „предизвикваш“. Устата ти изглежда толкова съблазнително, когато го правиш.

— Край. Довърши си билярда. — Грабнах щеката от масата и му я натиках в ръцете. Той не я взе.

— Не ми е приятно да седя на един чин с теб — заявих. — Не ми харесва да сме в един екип. Не ми допада снизходителната ти усмивка. — Челюстта ми потрепна — обикновено ставаше така, когато лъжех. Зачудих се дали и в момента лъжа. Ако беше така, прииска ми се да се сритам. — И ти не ми харесваш — троснах се възможно най-убедително и притиснах щеката към гърдите му.

— Радвам се, че Тренера ни сложи да седим заедно — отвърна той. Долових съвсем лека ирония в думата „тренер“, но не се сещах какво може да е скритото значение. Този път Пач си взе щеката.

— Действам това да се промени — уверих го.

Пач намери това за толкова смешно, че усмивката разкри чак зъбите му. Пресегна се към мен и преди да успея да се дръпна, разплете нещо от косата ми.

— Хартийка — обясни той и я пусна на земята. В този момент забелязах някакъв знак на китката му. Отначало го взех за татуировка, но като се вгледах по-внимателно, установих, че е червеникавокафяво и леко издуто родилно петно. Приличаше на петно от боя.

— Неприятно място за родилно петно — отбелязах, немалко смутена от толкова сходното местоположение на белега с моя.

Пач нехайно, но явно дръпна ръкава си над китката.

— Предпочиташ да е на по-интимно място ли?

— Никъде не го предпочитам. — Не бях сигурна как са прозвучали думите ми, затова опитах отново: — Пет пари не давам, дори изобщо да го нямаше. — Опитах трети път: — Просто не ме интересува родилното ти петно и точка.

— Други въпроси? — попита той. — Коментари?