Лиан Хърн - Началото

Кийошиге нямаше да го съпровожда — той се връщаше в дома на семейството си; баща му бе повишен и бе получил по-голяма плата. Това едва ли можеше да се счита за наказание, но Шигеру го почувства по този начин. Липсваше му ведрата жизненост на Кийошиге, неговата привидна непочтителност и шегите му. Докато яздеше черния Карасу, тъгуваше, че не вижда до него Камоме — сивия кон с черната грива на приятеля си. Но не даде израз на чувствата си. Придружаваха го братята Китано, извикани от техния баща в Цувано. Момчетата бяха озадачени от внезапното нареждане. Те бяха очаквали да останат в Хаги или да отидат с Шигеру в Тераяма. Завиждаха му за възможността да бъде обучаван от Мацуда Шинген и се питаха дали баща им няма да позволи да се възползват от настоящите обстоятелства.

— Би било по-добре да останем в Хаги — рече за четвърти или за пети път Тадао. — В Цувано нямаме учители като владетеля Ирие или владетеля Мийоши. Татко е велик воин, но е ужасно старомоден.

Пролетната сеитба бе приключила и свежата зеленина на младите разсади блестеше на фона на огледалната повърхност на оризищата, която отразяваше синьото небе и високите бели облаци. На някои от бреговете покрай оризищата бе засаден боб и сега белите и морави цветчета привличаха множество пчели. Разнасяше се квакане на жаби, а пролетните цикади вече подхващаха своята монотонна песен. Шигеру би желал да разполага с повече време да огледа земите, да поговори със земеделците за техните посеви и методи. Последните две години реколтата бе добра — без нашествие на насекоми, без тежки поражения от бури — поради което всички бяха весели и доволни, но той проявяваше искрен интерес към живота им. Познаваше ги само като числа от регистрите на клана, където се отразяваше какви добиви се очакват от нивите им и какъв процент налози трябва да платят.

Тайните, които бе споделил с него баща му, не напускаха мислите му. Предположението, че има брат, толкова години по-голям от него, не му даваше мира и в същото време го очароваше. Както и майката на момчето — жената от Племето. Магьосница, която може да заличава очертанията си. Баща му бе срещнал такава жена, бе спал с нея. Мисълта за това го ужасяваше и в същото време го възбуждаше. Разсъждаваше задълбочено над живота на своя баща и вече виждаше по-ясно слабостите му. Питаше се освен това колко ли от конярите, които ги придружаваха на това пътуване, или от слугите в странноприемниците, биха могли да бъдат членове на Племето, шпиони или наемни убийци. Не споделяше тези свои мисли с никого, но реши да пита Мацуда Шинген по време на престоя си в Тераяма. Не му се слушаха клюките, нито оплакванията на останалите момчета, имаше твърде много за размисъл. Но си наложи да се шегува непринудено с тях, прикривайки вътрешната си вглъбеност, от което установи, че в него се съвместяват две отделни личности — обикновеният петнайсетгодишен момък и скритият мъж без възраст, по-бдителен и предпазлив, все по-изявено въплъщение на зрелостта.

Следобед на втория ден преминаха през прохода и се спуснаха в плодородна долина, собственост на една от роднинските фамилии на Отори — далечни братовчеди на Шигеру. Макар и с изключително висок ранг, тези родственици винаги бяха предпочитали да обработват своите земи, вместо да събират налози от арендатори. Шигеру бе обаян от тяхната резиденция, която представляваше великолепно съчетание между семплата елегантност на войнската класа и провинциалната непринуденост. Бе силно впечатлен и от главата на фамилията Отори Ейджиро, който изглеждаше невероятно добре осведомен за естеството на земята и нейните посеви. Семейството му бе голямо и буйно, макар и попритихнало в конкретния случай заради ранга на техния гост и неговите придружители.

След като умиха прахта от пътуването от нозете и ръцете си, посетителите бяха настанени в главното помещение, където всички врати бяха отворени, за да уловят лекия вятър от юг. Съпругата на Ейджиро и трите му дъщери поднесоха чай и бобени сладки. Синовете му направиха демонстрация на майсторска езда на тучната ливада, разположена южно от къщата, след което всички се състезаваха в стрелба с лък както на кон, така и пеша. Тадао бе обявен за победител и Ейджиро му поднесе колчан, изработен от еленова кожа. Двете по-големи момичета също се състезаваха, като по нищо не отстъпваха на своите братя и когато Шигеру отбеляза този факт — макар че повечето девойки от клана Отори се научаваха да яздят, той никога не бе виждал жени, владеещи изкуството на войната, — Ейджиро го удостои с обичайния си гръмък смях.