Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

— И какво да правим ние тогава? — попита Ахеос.

— Каквото искате — каза старецът с пълно безразличие. — Все пак, ако стремежът ти е да откриеш нова информация, свободен си да напуснеш Тарн, за да я потърсиш, както и да вземеш… — направи презрителен жест към Че — багажа си с теб.

Ахеос се усмихна тънко.

— Хубаво, ще ви намеря нова информация тогава. Ще намеря нещо, което да ги жегне издълбоко. А ако и това не свърши работа, то една вечер ще погледнете от планината си и ще се сдобиете от първа ръка с новата информация, че пред портите на Тарн се изсипала армия от осоиди. Може би тогава скририте ще решат да се размърдат.

Старецът изкриви устни с отвращение и си тръгна.

Че стисна Ахеос за ръкава.

— Какво ще правим?

— Ще си тръгнем, както ни препоръча той. Ако успея да намеря нещо, което да ги убеди, добре. Ако не, ще направя каквото мога със собствени сили. — Обърна се към нея. — Знаеш, че сега можем да полетим сами, нали?

— Ами… не знам. Аз само… Беше само за кратко снощи.

— Първо оставяме планината зад гърба си — каза й Ахеос. — После разперваш криле и толкова.

Държеше се за ръката му, когато скочиха, и веднага осъзна, че Ахеос е далеч по-добър летец, отколкото тя би станала някога. И във въздуха беше тромава като във всичко друго. Вместо да се снишава плавно, тя падаше, макар и не като камък. Ахеос беше постоянно до нея и я придърпваше нагоре при всяко колебание в полета й.

А после кацнаха в подножието на планината и Че вдигна безмълвно поглед към високите й склонове и увисналите облаци, през които бяха прелетели по пътя си надолу. Заета да се бори с ужаса си, така и не беше забелязала как въздухът се затопля, пропуснала беше и великолепната панорама на просналия се в равнината Хелерон.

„Следващия път ще летя както трябва“ — обеща си тя, обърна се към Ахеос и го прегърна силно, защото той й беше дал безценен дар… както и любов.

Намираха се близо до мястото, където бяха извикали с огън гигантския молец, в подножието на планинската верига Торнос. Бебешкото летателно умение на Че беше твърде немощно да я отведе по-нататък, така че оттук до Хелерон щяха да пътуват пеша. Теренът беше неравен и преходът труден в началото, но тя не даваше пукната пара. Стигаше й мисълта, че скоро, стига да поиска, ще е в състояние да се издигне над негостоприемната земя и да се придвижва с тягата на собствените си криле. До нея Ахеос мълчеше замислено, но лека усмивка разчупваше маската на лицето му.

„Мисли за мен.“

И колко странно беше това, и колко закъсняло. Твърде дълго беше вехнала в сянката на Тиниса, твърде често мъжете обръщаха очи към красивата й доведена сестра и оставаха слепи за бедната трудолюбива Че, която така усърдно се опитваше да тръгне по стъпките на чичо си. А сега, по собствена воля, този мъж я беше погледнал и я беше видял красива.

Тъкмо се грееше на тази мисъл, когато нечия ръка я сграбчи и я дръпна настрана.

— Ахеос! — изписка Че и посегна несръчно към меча си. Който и да беше нападателят, беше увил ръка около гърлото й и я стискаше за туниката. Ахеос посегна към кинжала си, но така и не го изтегли от канията.

— Стой далеч от нея, копеле такова! — изръмжа глас в ухото й, глас, който Че познаваше отлично. Свали ръка от дръжката на меча.

— Тото?

— Добре ли си, Че?

— Добре съм, естествено. Какви ги вършиш?

— Предадени сме, Че — каза отчаяно Тото. Стискаше меч в другата си ръка. Тя завъртя глава и видя, че погледът му е вперен с омраза в Ахеос. — Предадени сме — повтори той. — Работилницата на Скуто я няма. Повечето от хората му са мъртви. Знаели са къде да ги намерят, дори мухородната, която Скуто прати при това копеле и народа му. Кой знаеше всичко това, Че? Кой е бил в състояние да заложи капана?

— Тото, той беше с мен през цялото… — Само дето не беше точно така. Ахеос далеч не беше прекарал цялото време с нея. „Не, няма да го повярвам.“ Гласът й трепереше, когато продължи: — Тото, Ахеос не е предател. Той се опитва да помогне…

Ахеос беше изтеглил тетивата на лъка си, спокойно като човек, който си връзва връзките на обувките. Запъна стрела и обтегна лъка.

— Ахеос, недей! Виж, това е някакво недоразумение! — викна отчаяно Че. Усети как ръката на Тото се стяга около шията й. Беше зад нея. Стрелата на Ахеос като нищо можеше да попадне в нейното тяло.

„А може би точно там трябва да попадне.“

— Моля ви! — извика и на двамата тя. В същия миг Ахеос хукна напред, Тото замахна с меча си, молецородният размаха криле и се издигна във въздуха.