Аманда Хокинг - Подменена

— Добре, само помисли, Уенди. — Фин продължи да търси аргументи, сякаш защитаваше някаква теза: — Ти никога не си се вписвала тук. Имаш сприхав характер. Интелигентна си и си много придирчива по отношение на храната. Мразиш да носиш обувки. Косата ти, макар и красива, не се поддава на никакъв контрол. Имаш тъмнокафяви очи и тъмнокестеняви коси.

— Какво общо има с това цветът на очите ми? — сопнах се аз, сякаш търсейки претекст да не се съглася с него. Всъщност нито едно от нещата, които беше казал, не беше особено убедително.

— Землисти тонове. Нашите очи и коси винаги са със землисти тонове. А кожата ни често има почти зеленикав оттенък.

— Аз не съм зелена! — Погледнах кожата си само за всеки случай, но тя определено не беше зелена.

— Нюансът е съвсем лек, ако изобщо го има — рече Фин. — Но при теб наистина го няма. Възможно е обаче да стане по-очебиен, когато живееш в близост до друг трил .

— Аз не съм трол! — настоях бурно. — В това няма никакъв смисъл. Абсолютно никакъв… Да, аз съм раздразнителна и различна. Но такива са повечето тийнейджъри. Това не означава нищо. — Пригладих косата си, сякаш за да покажа, че не е чак толкова непокорна. Пръстите ми обаче се заплетоха в нея, доказвайки по-скоро неговата правота, а не моята. Въздъхнах. — Това не означава нищо.

— Аз не споделям с теб някакво мое предположение, Уенди — съобщи ми Фин с крива усмивка. — Аз знам коя си ти. Знам, че си трил . Точно затова дойдох да те търся.

— Дошъл си да ме търсиш! — Челюстта ми увисна. — Значи затова ме зяпаш през цялото време в училище. Ти ме преследваш!

— Не те преследвам . — Фин ме погледна така, сякаш търсеше оправдание за нещо. — Аз съм следотърсач. Това ми е работата. Издирвам подменени трилове и ги връщам обратно.

В цялата тази смахната ситуация най-много ме смути заявлението на Фин, че това му е работата. Следователно между нас не е имало абсолютно нищо. Той просто си е вършел работата и тя е била да ме следи.

Фин несъмнено ме беше преследвал, но аз бях разстроена не за друго, а защото го беше правил по задължение.

— Знам, че всичко това ти идва в повече — призна той. — Съжалявам. Обикновено изчакваме, докато подмененият стане по-голям. Но щом използваш вече внушение, това означава, че е време да бъдеш върната обратно. Ти се развиваш много бързо.

— Какво правя? — попитах аз, зяпайки го в недоумение.

— Развиваш се. Имам предвид психокинезата — каза Фин, сякаш говореше за нещо съвсем банално. — Триловете имат способности, които развиват в различни степени.

— Имат способности ? — Преглътнах смаяно. — А ти имаш ли такива? — В този момент ми хрумна нещо, което накара стомахът ми да се преобърне. — Можеш ли да четеш мислите ми?

— Не, не мога да чета мисли.

— Да не ме лъжеш?

— Никога няма да те лъжа — обеща Фин.

Ако не беше толкова привлекателен, докато стоеше тук в стаята ми, щеше да ми бъде много по-лесно просто да не му обръщам внимание. И ако не беше това нелепо чувство за връзка с него, може би просто щях да го изхвърля още начаса.

Но сега, докато го гледах в очите, беше трудно да не му вярвам. След всичко, което ми беше казал, не можех да не му вярвам. И ако той казваше истината, това означаваше, че майка ми е била права. Това означаваше, че съм зло чудовище, каквото не исках да бъда. Бях прекарала целия си живот, опитвайки се да докажа, че греши, че съм добра, че върша правилните неща… И затова не можех да приема, че е била права през цялото време.

— Уенди — каза Фин с нотки на раздразнение. — Знаеш, че не те лъжа.

— Да — кимнах аз. — Но след онова, което преживях с майка си, няма да допусна още един луд човек в живота си. Затова си върви!

— Уенди! — възкликна той смаян.

— Наистина ли очакваше някаква друга реакция от мен? — Станах, държейки ръцете си скръстени пред гърдите и се опитах да изглеждам колкото може по-самоуверена. — Наистина ли смяташе, че можеш да се държиш с мен като с боклук на танците, след това да се промъкнеш тук през нощта, да ми съобщиш, че съм трол с магически способности и аз да ти кажа „Да, звучи правдоподобно“? И какво изобщо очакваше да постигнеш с това? — попитах го аз директно. — Какво очакваш от мен да направя?

— Ти трябва да се върнеш обратно с мен — рече Фин съкрушен.

— И смяташе, че веднага ще го направя — подсмихнах се аз самодоволно, за да скрия факта, че действително бях изкушена да го сторя.

— Другите обикновено постъпват така — отвърна Фин по начин, който ме извади от равновесие.