Кати Хопкинс - Рецепта за успех

— Не, не си.

— Защо не си ни казала всичко това? — попита Джорджи. — В крайна сметка сме ти приятелки.

— Защото си мислех, че ще ме съжалявате, понеже нямаше как да ходя навсякъде с вас. А и се смятах за загубенячка.

Джорджи направи възмутена физиономия.

— В никакъв случай.

— Да, в никакъв случай — добавиха в един глас Меган и Хана.

И трите стояха и ме гледаха, след това се спогледаха една друга и се обърнаха пак към мен. Аз също ги погледнах.

Джорджи се обади първа:

— Ами на мен не ми пука дали си бедна — рече тя.

— На мен също — добави Меган. — Не движа с теб заради това къде живееш или какво носиш.

— И на мен — обади се Хана. — Аз харесвам самата теб.

— Наистина ли? — Преглътнах сълзите, които отново напираха. — Но… но… но… — Опитах се да се сдържа, но тогава си спомних какво ми бе казала предишната вечер Селена на автобусната спирка в дъжда. Споделяй чувствата си. Изхлипах и сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. — Наис… наис… наистина ли?

И трите кимнаха.

— Наистина.

— А… но… ще ми простите ли?

Те отново кимнаха.

— За какво? — попита Джорджи.

— За това, че не бях честна с вас.

— Прощаваме ти — каза Хана.

— Силна прегръдка — добави Меган и трите ме наобиколиха и ме прегърнаха.

Когато ме пуснаха, Джорджи рече:

— Е, сега, след като изяснихме всичко това, имам да те питам нещо.

Сърцето ми се сви. О, не! — помислих си. — Сигурно ще ме пита нещо неудобно и ще се наложи да си призная и дори по-ужасни неща, които съм казвала и правила.

Реших да проявя смелост и да си понеса последиците.

— Добре, какво? — попитах.

Джорджи погледна към къщата.

— Ъъъ… ами… можем ли… така де… мога ли да идвам у вас по-често?

— У нас? Разбира се. Но защо? Искам да кажа, няма проблем, но… Никога не съм мислила, че ще искаш. Все пак твоята къща е страхотна и…

— И празна — прекъсна ме Джорджи и за момент ми се видя тъжна. — Мразя да се прибирам там след училище. Някои дни нито майка, нито татко се връщат преди девет и половина вечерта. Е, да, домашната помощница е там, но не е същото. Затова винаги толкова ми харесва да идвам тук. Пълно е с хора и къщата изглежда обитавана. А и братята ти са забавни. В нашата къща е толкова стерилно. Не смееш да изцапаш. Докато тук човек може да бъде себе си и дори да се прави на маймуна, ако поиска. Харесва ми. Допада ми и това, че лелите и братовчедите ти наминават да ви помагат. И това, че се обличате в смешни костюми, когато гледате филми. А в нашата къща е… — И тогава очите й се напълниха със сълзи. — … Толкова самотно.

— Силна прегръдка — казах аз и всички отново дружно се прегърнахме.

Когато се пуснахме, Меган погледна Хана.

— Има ли нещо, което искаш да споделиш? — попита тя с широка усмивка.

Хана се замисли за момент.

— Винаги съм се опасявала, че може да ме зарежете, защото не съм хубава колкото вас.

— Глупости — извиках, — много си си хубава, но по-важното е, че си забавна.

Хана се изчерви и за момент, мога да се закълна, че и в нейните очи имаше сълзи.

— Меган, добре ли си? — попита Джорджи.

— Да, мисля. Само дето… така де, като гледам, ни е избило на откровение — рече тя и пристъпи от крак на крак, поглеждайки неловко. — Понякога и на мен… ми се струва, че не съм забавна или хубава колкото вас…

— Глупости — викнахме в един глас Хана, Джорджи и аз и после добавихме: — Силна прегръдка.

Прегърнахме се заедно още веднъж и тогава Меган каза:

— Поклащащото се зомби.

Моментално застанахме една до друга, кръстосахме очи, провесихме устни, приклекнахме и започнахме да крачим, поклащайки се, из градината. Малко след това всички избухнахме в смях. А Джорджи се спъна и тупна на земята. Меган връхлетя отгоре й, а Хана върху нея, повличайки и мен. Останахме да лежим на купчина на земята, заливайки се от смях.

Уил се показа през прозореца и се провикна:

— Има ли място за момчета при вас?

Джорджи се изчерви и го погледна срамежливо, като се изправи и дръпна полата си. Аха, ясно защо й харесва да идва насам — помислих си. Не че имах нещо против. От това, което момичетата казаха, стана ясно, че явно не бях единствената, която се измъчваше, както и че не само аз имах страхове, които се притеснявах да споделя с когото и да било. Обещах си в бъдеще да обръщам повече внимание на това какво се случва с приятелките ми, вместо да мисля за себе си и проблемите си. И да им казвам само истината.

По-късно вечерта леля Пат извика всички в хола и мама донесе тортата, която бе приготвила за Дан. Беше я направила във формата на любимия му фотьойл и я бе покрила с яркочервена глазура.