Кристи Голдън - Артас - Възходът на Крал-лич

— И двамата имаме господари, момче. Моят иска да разруша Замръзналия трон. Явно вече не сме на една страна — отвърна Илидън и вдигна оръжието, което Артас вече познаваше.

Мощните му ръце с остри черни нокти стиснаха здраво дръжката и демонът го завъртя грациозно и с измамна непринуденост. Артас усети лека несигурност. Тъкмо беше завършил битката си с Кейл’тас и макар да беше надвил елфа, който като истински страхливец беше успял да се телепортира в последния момент, вече започна да изпитва лека умора. В изражението на Илидън нямаше и следа от изтощение.

Елфът се усмихна още по-доволно, забелязвайки смущението на врага си. Позволи си още миг, в който необичайно майсторски развъртя демоничното си оръжие, после зае позиция и се приготви за двубой.

— Да го направим! Войските ти или ще бъдат разбити на парчета, или ще допълнят армията ми.

Артас вдигна Фростморн. Руните му блеснаха и от дръжката му се появи мъгла. Зад превръзката очите на Илидън — много по-ярки и наситенозелени, отколкото ги помнеше — се свиха при вида на руническия меч. Не само демонично измененият калдореец имаше мощно оръжие.

— Всичко ще свърши — по единия или другия начин.

— Съмнявам се — изръмжа Илидън. — По-силен съм, отколкото можеш да си представиш, а господарят ми е създателят на твоя. Хайде, пионка такава, ще премахна слугата, преди да залича жалкия ти…

Артас атакува. Фростморн грейна и запя в ръцете му, нетърпеливо очакващ смъртта на Илидън. Елфът не се изненада от внезапната атака и с учудваща лекота вдигна двойно заостреното си оръжието, за да парира. Фростморн и преди беше пречупвал древни и мощни оръжия, но този път просто отекна и застърга по острието, обвито в зелено сияние.

Илидън се усмихна самодоволно, без да отстъпи. Артас отново се поколеба. Илидън наистина се беше променил, поглъщайки силата от Черепа на Гул’дан, но беше и физически по-силен отпреди. Илидън се засмя с дълбок и пронизващ глас и после замахна. Артас се принуди да отстъпи и залегна, подпирайки се на едно коляно, за да избегне удара на връхлитащия демон.

— Колко хубаво се обърнаха нещата — изръмжа отново Илидън. — Ако се биеш добре, може да ти дам бърза смърт, рицарю.

Артас не си губеше времето за обиди. Стисна зъби и се фокусира да отбива ударите, с които демонът го обсипваше. Оръжието му беше като блестящ зелен вихър. Артас усещаше силата на демоничната енергия, която излъчваше, както и Илидън усещаше жестокия мрак на Фростморн.

Изведнъж Илидън изчезна и Артас политна напред, загубвайки равновесие. После чу шум от пляскане на криле, обърна се нагоре и го видя. Огромните му жилави криле образуваха силен вятър, отнасяйки го надалеч.

Погледите им се срещнаха, а Артас си пое дъх. Видя, че и Илидън не беше незасегнат от битката. Върху огромното му лавандуловосиньо тяло проблясваше пот. Артас се успокои и приготви Фростморн за следващата атака на демона.

Но Илидън направи нещо много неочаквано. Изсмя се, подхвърли оръжието си от едната ръка в другата… и за миг то се раздвои. Сега и двете му мощни ръце държаха по едно острие.

— Това са Остриетата близнаци на Азинот 86 86 Остриетата близнаци на Азинот — Twin Blades of Azzinoth (англ.) — Б.пр. — иззлорадства Илидън.

После се издигна по-високо, завъртя остриетата с двете си ръце и Артас осъзна, че и двете не му се харесват.

— Два прекрасни бойни меча. Могат да се използват като едно разрушително оръжие… или, както виждаш, като две. Това беше любимото оръжие на един дуумгард 87 87 дуумгард — doomguard (англ.) — Б.пр. — мощен демон капитан, когото убих… преди десет хиляди години. Ти от колко време въртиш красивия си меч, човеко? Колко добре го познаваш?

Думите му имаха за цел да раздразнят Рицаря на смъртта, но вместо това го въодушевиха. Илидън несъмнено може да е имал мощното си оръжие по-дълго време, но Фростморн беше свързан с Артас, както и той с него. Не беше просто меч, а продължение на тялото му. Артас го осъзна още като го видя в съня си, когато за пръв път дойде в Нортренд. Беше сигурен във връзката си с меча веднага, щом с очите си видя как той стои и го чака. А сега усещаше как Фростморн пулсира в ръката му и потвърждаваше тяхното единството.

Остриетата на демона заблестяха и Илидън се нахвърли върху Артас като скала. Артас извика и контрира, по-сигурен в удара си от всякога, замахвайки с Фростморн нагоре към идващия демон. И както очакваше, усети как мечът пронизва дълбоко плътта. Издърпа го, разширявайки дълбоката рана в тялото на Илидън и моментално почувства силна радост от мъчителния вой на някогашния калдореец.