Маги Стийвотър - Ридание

Коленичих и докоснах колебливо с ръка раменете му. Моля те, бъди жив .

Главата му се обърна към мен и Луничавия перко ми се ухили.

— Жив съм.

Отскочих назад, пързаляйки се по гладкия под, а Одан се изправи, облечен с окървавената тениска на Джеймс. Гривната блестеше под ръба на ръкава му, а той се усмихваше широко, доволен от ужаса, който беше предизвикал в мен. Ноздрите му се разширяваха, сякаш вдишваше миризмата, която излъчвах, а езикът му облизваше устните бавно от единия до другия край.

— Къде е той? — изръмжах аз, когато разстоянието помежду ни ми се стори малко по-безопасно. Представата, че може да ме докосне, предизвикваше в мен същото отвращение, както и самата мисъл, че носеше тениската на Джеймс. Беше я свалил от тялото му, докато е лежал окървавен на земята; просто не можех да спра да мисля за това. — Какво си му направил?

— Аз? Почти нищо. Колата беше свършила по-голямата част от работата.

Нямаше накъде повече да отстъпвам — следващата ми крачка щеше да ме отведе долу по стълбите, в мрака. Но не се и наложи — светкавично бързо Одан застана до мен, а уханието на билки, което се излъчваше от него, беше толкова силно, че главата ми се замая.

— Скоро — прошепна той почти в ухото ми, изпълвайки всяка частица от мен с мирис на мащерка — ще мога да те докосвам. — Протегна дланта си напред, с разперени пръсти, към ключицата ми. Поколеба се на милиметри от кожата ми, толкова близо, че можех да видя съвсем ясно всяка резка и всяко петънце по кожените гривни на китката му. И отново видях спомена на Люк за него — как измъчва момичето, видях покритата с кръв кожа на ръцете й.

Направи нещо. Направи нещо . Инстинктите ми се пробудиха. Повдигнах рязко коляно и макар да пропуснах „семейните му ценности“, все пак успях да го ритна силно в бедрото. Замахнах с юмрук към лицето му, мислейки си колко хубаво би било да разбия няколко от хилещите се бели зъби. Той отскочи крачка назад, избягвайки с лекота удара, и ми се усмихна с игриво наклонена глава. В този момент приличаше на изключително красив зъл модел, излязъл от страниците на луксозно модно списание.

Изпълзях встрани от него, обратно към центъра на сцената, мислейки си само, че ми трябва по-голямо пространство за маневриране. Одан наблюдаваше действията ми с лека, почти приятелска усмивка на луничавото си лице.

— След като Тя накаже Люк за неподчинението му, ще го попитам отново дали ще се съгласи да те сподели със стария си приятел. Сигурен съм, че този път ще каже „да“.

— Задник.

Одан започна да дъвче нокътя на палеца си, а после махна небрежно с ръка зад гърба ми.

— Внимавай къде стъпваш, съкровище.

Погледнах бързо зад себе си. О, мамка му, мамка му, мамка му .

Върху купчина изпочупени дъски със стърчащи гвоздеи и останки от декори, боядисани в грозно зелено, лежеше захвърлено полуголо тяло. Въпреки че не исках да виждам нищо повече, погледнах по-отблизо към тъмните изцапани дънки, към покритите с кървави петна гърди и израненото лице на Джеймс под разпилените кичури коса. Потиснах желанието си да повърна.

— Мисля, че горкото нещо си е пробило белия дроб — чу се звънлив, искрящ глас над мен. — Спря да диша веднага след като го донесох тук.

Погледнах към красивото лице на Елинор, която се взираше доброжелателно в мен. Елегантната й бяла рокля беше цялата изпръскана с кръв. Тя огледа за секунда изцапания си нокът, после го облиза внимателно, за да го изчисти. Светът ми се разлюля.

— О — каза Елинор с толкова красив глас, че ми се прииска да заплача, и погледна към купчината, която представляваше Джеймс. — Отново диша. Истински боец е, не си ли съгласен, Одан?

До мен Джеймс потръпна и си пое дъх, а след една прекалено дълга пауза, и още един.

— Кучка! — изкрещях аз. Искаше ми се да знам по-лоша дума.

Елинор се намръщи кокетно и размени поглед с Одан.

— Винаги забравям колко лесно се ядосват.

В гърдите ми се надигна ярост и се смеси с нощта, която вече беше завладяла сърцето ми. Имах чувството, че гневът вътре в мен ще избухне и цялото ми тяло ще се пръсне. Луничавия перко се протегна отново, за да ме докосне, и аз се втурнах напред и замахнах към него с ръка и с всичко, което се беше събрало вътре в мен. Той буквално полетя по сцената и се заби в местата на оркестъра; не го чух да мърда оттам, но бях сигурна, че не е мъртъв.

Елинор прикри превзето устата си с ръка.

— О. Ах, ах. Това не беше много мило. — Погледна ме и поклати глава. — О, скъпа, това въобще няма да й хареса. Тя ще прекрати цялото ни забавление по-рано, ако я предизвикваш така.