Кристин Кашор - Огнена

Тук Файър срещна известна съпротива. Мъжът се страхуваше, навярно от Арчър. Тя сграбчи по-силно съзнанието му и му се усмихна с най-ослепителната усмивка, която съумя да изобрази, сгърчена от болка и умираща от загуба на кръв. Лорд Арчър ще те възнагради. От главата ти няма да падне и косъм. Ще станеш герой.

Колебанието на мъжа се изпари. Той свали колчана и калъфа с цигулката от гърба й и ги преметна през рамо до своя колчан. Взе двата лъка, провеси здравата й дясна ръка през врата си и я поведе — по-скоро понесе — през дърветата към имението на Арчър.

Знае пътя, рече си изтощено тя, но бързо прогони мисълта. Нямаше значение кой е и откъде е дошъл. Важното бе да остане в главата му, докато я заведе у дома и хората на Арчър го заловят. Наостри зрение, слух и ум за чудовища, защото нито шалът, нито мисленият й щит срещу тях щяха да я скрият, ако надушат кръвта й.

Е, поне се бе уверила, че бракониерът е добър стрелец.

Арчър отстреля чудовищна хищна птица. В същия миг Файър и бракониерът излязоха, олюлявайки се, от гората. Стрелата излетя от балкона на горния етаж и описа красива, дълга дъга. Файър не бе в състояние да й се възхити, но бракониерът промърмори колко уместно е прозвището на младия лорд. Чудовището — яркожълто като слънчоглед — се гмурна надолу и падна на пътя пред къщата.

Стиснал леко лъка, Арчър стоеше висок и грациозен на каменната тераса, вперил очи в небето. Пресегна се към колчана, провесен на гърба му, сложи нова стрела на тетивата и огледа върховете на дърветата. Тогава ги зърна — нея и мъжа, повел я окървавена откъм гората. Обърна се рязко и влезе в къщата. Дори оттук, от толкова далече и макар да ги деляха каменните стени, Файър го чу как крещи. Изпрати думи и чувства в съзнанието му, не със заповед, а с послание: Не бой се. Залови го и го развържи, но не го наранявай. Моля те , добави, защото познаваше Арчър. Той е мил човек, и аз го заблудих.

Арчър излетя през голямата порта, сподирян от капитана си, Пала, от лечителя си и петима стражи. Прескочи хищната птица и се втурна към Файър.

— Намерих я в гората — извика бракониерът. — Намерих я! Спасих й живота!

Щом стражите го уловиха, Файър освободи съзнанието му. Облекчението размекна коленете й и тя залитна към Арчър.

— Файър… Файър — повтаряше приятелят й. — Как си? Къде другаде си ранена?

Краката й се огънаха. Арчър я подхвана и й помогна да седне на земята. Тя поклати замаяно глава.

— Никъде.

— Сложи я да легне — обади се лечителят. — Трябва да спра кръвотечението.

— Ще се оправи ли? — попита го трескаво Арчър.

— Най-вероятно — тросна се лечителят, — ако не ми се пречкаш, за да спра кръвта… господарю.

Арчър въздъхна тежко и целуна Файър по челото. Отдръпна ръце от нея и клекна наблизо, свил юмруци. Обърна глава към бракониера в хватката на стражите му и Файър го предупреди мислено: Арчър! , защото знаеше, че тревогата му ще подпали ярост.

— Мил човек, а? — просъска той на бракониера и се изправи. — Виждам, че стрелата в ръката й е от твоя колчан. Кой си ти и кой те изпрати?

Бракониерът не погледна към Арчър. Взираше се опулен във Файър.

— Тя пак е красива! Мъртъв съм!

— Няма да те убие — успокои го тя. — Той не убива бракониери, а и ти ме спаси.

— Ако си я прострелял, ще те убия, без да ми мигне окото — заплаши го Арчър.

— Все ми е едно — сведе глава бракониерът.

— Щом си искал да я спасиш, защо не махна стрелата и не превърза раната, преди да я помъкнеш насам? — изпепели го с поглед Арчър.

— Арчър… — подхвана Файър, но млъкна, преглъщайки писъка, напирал в гърлото й, когато лечителят откъсна кървавия й ръкав. — Аз го направлявах. Остави го на мира.

Арчър се извърна рязко към нея.

— А ти защо не се сети? Къде ти е умът?

— Лорд Арчър — ядоса се лечителят, — не бива да се крещи на ранени, докато кръвта им изтича. Помогни ми! Дръж я, за да извадя стрелата, и наблюдавай небето.

Арчър коленичи до Файър и я улови за раменете. Лицето му бе каменно, но гласът му пресекна разчувствано:

— Прости ми, Файър. — Обърна се към лечителя и го нахока: — Луд си да го правиш навън. Те надушват кръвта.

Последва внезапна болка, заслепяваща и ярка. Файър отметна глава назад и се заизвива в силните ръце на Арчър. Шалът й се смъкна и разкри искрящата пъстрота на косите й — изгрев, макове, мед, фуксия, пламък. Червено, по-лъскаво от кръвта, напояваща пътеката.

Вечеря в каменната си къща, непосредствено зад имението на Арчър. Стражите му я пазеха зорко. Арчър бе наредил да донесат мъртвата чудовищна птица в кухнята й. Той бе от малцината, които не я караха да се срамува, че харесва месото на чудовищата.