Кристин Кашор - Огнена

Той вдигна поглед, радостен, че я вижда, макар и малко изненадан от тона й.

— Е, така ще е — съгласи се той и се приближи да докосне ухапванията по гърлото й. — Горкичката. Неприятно ли ти е?

— Бриган — поде тя, подразнена, че не я разбира, — винаги съм била красива. Погледни ме. В момента съм нахапана от насекоми на сто шейсет и две места и какво, това загрозява ли ме? Нямам два пръста и цялата съм в белези, но някой да дава пет пари? Не! Това само ме прави по-интересна! Винаги ще бъда такава, затворена в тази красива обвивка, и ти ще трябва да се примириш.

Той изглежда усещаше, че тя очаква сериозен отговор, но за миг се оказа неспособен да й го даде.

— Предполагам, че е бреме, с което трябва да се нагърбя — усмихна се той.

— Бриган.

— Какво има, Файър? Какво не е наред?

— Не съм такава, каквато изглеждам — неочаквано избухна тя в сълзи. — Изглеждам красива и спокойна, и възхитителна, обаче не се чувствам така.

— Знам — тихо отвърна той.

— Ще се натъжавам — предизвикателно изтърси тя. — Ще се натъжавам, ще се обърквам и много често ще ставам раздразнителна.

Той й даде знак да го изчака, излезе в коридора, където се спъна в Блочи и после в двете чудовищни котки, преследващи като обезумели Блочи. Изруга, наведе се от площадката и нареди на охраната да не го безпокоят, освен ако война не застрашава кралството или смъртна опасност не грози дъщеря му. Върна се, затвори вратата и каза:

— Файър! Знам го.

— Нямам представа защо се случват ужасни неща — тя се разплака още по-отчаяно. — Не знам защо хората са жестоки. Липсва ми Арчър и баща ми, нищо че беше такъв. Отвратително е, че Мургда ще бъде убита, щом роди бебето. Няма да го допусна, Бриган, ще я измъкна тайно и не ми пука дали ще се озова в затвора на нейно място. И адски ме сърби!

Бриган я прегърна. Вече не се усмихваше, гласът му звучеше сериозно.

— Файър, мислиш ли, че бих предпочел да си безмозъчна, весела и без всички тези чувства?

— Е, не допускам, че искаш чак това!

— Влюбих се в теб в мига, в който видя как трошат цигулката ти на земята, а ти се извърна от мен и се разплака, притиснала глава към коня си. Тъгата ти е едно от нещата, които те правят красива в моите очи. Не го ли разбираш? Аз го разбирам. И това прави собствената ми тъга не толкова плашеща.

— О! — ахна тя, неспособна да проумее всяка дума, но долови чувството и веднага усети разликата между Бриган и хората, които строяха мост в нейна чест. Облегна лице в ризата му. — И аз разбирам тъгата ти.

— Знам, че е така — увери я той. — И съм ти признателен.

— Понякога тъгата е прекалено много — прошепна тя. — И това ме съсипва.

— Съсипва ли те сега?

Замълча, неспособна да говори, усещайки как Арчър се притиска към сърцето й. Да.

— Тогава ела тук — прикани я той донякъде ненужно, защото вече я беше придърпал към себе си в едно кресло и тя се бе сгушила в прегръдките му. — Кажи какво да направя, за да се почувстваш по-добре.

Файър се взря в спокойните му очи, докосна скъпото му познато лице и се замисли над въпроса. Ами, винаги ми е приятно да ме целуваш.

— Така ли?

Много хубаво се целуваш.

— Толкова по-добре, защото никога няма да престана да те целувам.

В Делс изпращаха телата на мъртвите при душите им с огън и пламъците ги караха да запомнят, че всичко отива в небитието, освен света.

За ритуала заминаха на север във владенията на Брокър, защото освен че беше уместно да се проведе там, всяко друго място би било неудобно за него, а той трябваше да присъства, разбира се. Насрочиха го за времето, когато лятото се превръща в есен, но преди есенните дъждове, та Мила да присъства с новородената си дъщеря Лив, а Клара — с новородения си син Аран.

Не всички можеха да си позволят пътуването, макар че всички го направиха, дори Хана, Гаран и Сайри, както и доста внушителна кралска гвардия. Наш остана в града, защото някой трябваше да движи нещата. Бриган обеща да направи всичко по силите си да присъства и предната нощ влетя в земите на Файър с военен отряд. Само след петнайсет минути двамата с Гаран се сдърпаха доколко е разумно да отделят средства на кралството за експедицията на запад. Ако отвъд планините имаше земя, обитавана от така наречените Даровити, които са като онова момче, заяви Бриган, тогава би било разумно да проявят към тях мирен и ненатрапчив интерес — тоест, да ги шпионират, — преди Даровитите да решат да проявят съвсем не мирен интерес към делсийците. Гаран не искаше да харчат пари за това.