Дж. Уорд - Сенките

Качулка от метални брънки скриваше лицето на С’Екс, палача на кралицата, но и нямаше нужда то да се вижда.

Гласът му, дълбок и зъл, бе въплъщение на неприкрита заплаха.

- Ти уби един от мъжете ми.

Трез се закова на място и дългите му одежди, които се влачеха зад него, се разстлаха неподвижни на пода. Сведе поглед към ножа в ръката си - смешното „оръжие“ беше безсилно срещу сянката пред него. Сребърното острие бе създадено да разрязва круши и ябълки, дори не и крехко филе.

А екзекуторът нямаше нищо общо с онзи пазач.

- Опитваш се да избягаш. - Въпреки че не направи нито крачка повече, С’Екс изглеждаше по-близо до него. - Което е не просто недопустимо от моя гледна точка, но и е в разрез със закона.

- Тогава ме убий - уморено каза Трез. - Разкъсай тялото ми на парчета и ги зарови извън Територията, както се полага на предател като мен.

- Би трябвало да направя точно това. Като възмездие, задето отне живота на един от стражите ми. - С’Екс скръсти тежките си ръце пред масивните си гърди. - Ала всеки удар на сърцето ти, всяка глътка въздух в дробовете ти са свещени. Така че тази възможност ми е отнета... както и на теб.

Трез затвори очи за миг. Родителите му възторжено бяха посрещнали новината, че един от двамата им синове близнаци е роден в съвършения миг във времето, предопределена от звездите секунда, която щеше да промени изцяло семейството им; за тях - благословия, придружена с богатство и издигане в обществото, за него - проклятие, отнело му живота приживе.

- Дори не си го помисляй - предупреди палачът.

Трез отвори очи и видя, че бе допрял ножа до собственото си гърло. Ръката му трепереше, но въпреки това притискаше острието достатъчно силно, за да среже кожата над артерията си.

Кръвта му, топла и кадифена, погали свития му юмрук.

Смехът му отекна налудничаво в собствените му уши.

- Нямам какво да губя, нищо освен доживотна присъда за престъплението, че съм се родил.

- О, аз пък си мисля, че имаш. Не, не извръщай поглед. Ще искаш да видиш това.

Екзекуторът кимна към отворената врата и нещо бе изтласкано през нея...

- Не! - изкрещя Трез и гласът му проехтя в коридора. - Не!

- Значи, го позна. - С’Екс свали ръце от гърдите си и запретна ръкави, разкривайки окървавените си кокалчета. - Въпреки усилията ми. Но разбира се, вие двамата сте заедно от... колко време?

Зрението на Трез се замъгли, докато се опитваше да улови погледа на брат си. Ала това беше невъзможно - Ай Ем беше в безсъзнание. Главата му се люшкаше на една страна, лицето му бе така подпухнало от побоя, че чертите му бяха станали неразпознаваеми... тялото му беше увито в нещо като износен кюжек чувал, който го обгръщаше от коленете чак до раменете, пристегнат с месингови катарами. Петна, стари и пресни, потъмняваха кафявите им каиши и помътняваха лъскавите метални части.

- Дайте ми го - нареди С’Екс и като сграбчи гърба на чувала, повдигна отпуснатото тяло на Ай Ем така леко, сякаш вдигаше чаша вино.

- Недей... - примоли се Трез. - Той няма нищо общо... пусни го да си върви....

По някаква причина люлеещите се крака на брат му се отпечатаха с болезнена яснота в съзнанието му. Останала му бе само една обувка, другата вероятно се бе изгубила при отвличането и мъченията, на които бе подложен. И двете му стъпала бяха обърнати навътре, палците им се докосваха, единият - изкривен под неестествен ъгъл заради строшения глезен.

- Хайде сега, Трез - каза С’Екс. - Нима наистина мислеше, че твоето решение няма да засегне и него? Искам да оставиш ножа. Не го ли направиш, ще взема това тук... - Палачът разтърси безчувственото тяло на Ай Ем. - И ще го събудя. И знаеш ли как ще го направя? Като взема ей това... - в свободната му ръка се появи нож с назъбено острие - и го забия в рамото му. А после ще го завъртя, докато не започне да пищи.

Трез запримига учестено, за да прогони сълзите.

- Пусни го. Това няма нищо общо с него.

- Остави ножа.

-Пусни го...

- Искаш ли демонстрация?

- Не! Пусни го...

С’Екс намушка рамото на Ай Ем с такава сила, че острието сряза кожения чувал и потъна дълбоко в плътта.

- Да го завъртя ли? - Гласът на С’Екс надвика писъка. -Да? Или ще пуснеш ножчето за масло?

Сребърното острие издрънча върху мраморния под, ала звукът беше заглушен от хрипливото накъсано дишане на Ай Ем.

- Така си и мислех. - С’Екс извади ножа и от гърдите на Ай Ем се откъснаха степания и кашлица; кръв опръска пода. -Да се върнем в покоите ти.