Скот Линч - Лъжите на Локи Ламора

На тези, които не отваряха уста, им го изливаха в носа, докато други хлапета ги държаха с краката нагоре. Това никога не се случваше да се повтори с никого.

С времето дори и тези с опърлени от джинджифила езици и подути гърла научаваха основните положения на препипването на джобове и „заемането“ на стоки от непредпазливи търговци. Създателя на крадци въодушевено ги посвещаваше в архитектурата на жакетите, жилетките, фраковете и прикрепените към колана кесии и следеше най-последните моди още откакто пристигнат на пристанището. Поверениците му учеха какво може да се отреже, какво — да се откъсне, и кое — да бъде измъкнато с чевръсти пръсти.

— Смисълът, любими мои, не е да дърпаш крака на обекта като куче или да се вкопчиш в ръката му като изгубено детенце. Половин секунда действителен контакт с обекта често е твърде много, твърде много време. — Създателя на крадци описа примка около врата си и изплези език. — Три свещени правила определят дали ще живеете, или ще умрете. Първо, винаги подсигурявайте хубавичко развлечение за обекта — или от вашия залисник, или от някоя странична простотия, която ви върши работа, като например въргал или пожар. Пожарите са идеални за нашите цели — ценете ги. Второ, сведете до минимум, и, дявол да го вземе, като казвам минимум, значи минимум, контакта с обекта, дори и когато се е залисал. — Той се измъкна от невидимата примка и се усмихна срамежливо. — И последно, след като си свършите работата, чупете се оттам, дори и обектът да е тъп като сандък с чукове. Какво съм ви учил?

— Чопнеш ли веднъж, беж, не се мотай! — занареждаха учениците му. — Дваж посегнеш ли, бесилото те чака, знай!

Новите сираци идваха по един, по двама. На всеки няколко седмици по-големи деца изчезваха от хълма без излишни церемонии. Локи предположи, че това е доказателство за някакъв вид наказание, далеч по-голямо от джинджифиловото масло, но никога не попита, а и стоеше твърде ниско в естествената йерархия на хълма, за да рискува или да повярва на отговорите, които би получил.

Що се отнася до собственото му обучение, Локи излезе с Улиците още на следващия ден, след като пристигна, и веднага бе назначен за залисник (за наказание, както подозираше). В края на втория месец уменията му бяха осигурили издигане в ранг отмъквач.

Това се смяташе за издигане с едно стъпало нагоре в социалния статус, но като че единствен той от целия хълм предпочиташе да работи със залисниците дълго след като получи правото да престане.

Със сираците от хълма той се държеше кисело и недружелюбно, но в залисването беше роден артист — тогава живваше. Усъвършенства употребата на сдъвкан портокал като заместител на повръщано. Там, където другите залисници просто притискаха стомасите си и хленчеха, Локи обогатяваше представлението с избълването на шепа топла бяло-оранжева пихтия в краката на набелязаната публика (или, ако бе в особено извратено настроение, по полите и чорапите и).

Друго негово любимо приспособление беше дълга изсъхнала пръчка, скрита в единия крачол на брича му и вързана за глезена. Като паднеше бързо на колене, пръчката се чупеше шумно. Това, последвано от пронизителен писък, действаше като магнит за привличане на внимание и съчувствие, особено в непосредствена близост до фургон. Тогава, след като залисваше тълпата достатъчно дълго, той бе спасяван от по-нататъшното и внимание от пристигането на още неколцина залисници, които шумно обявяваха, че „ще го замъкнат вкъщи при мама“ и ще повикат лекар. Способността му да ходи се възстановяваше по чудо веднага щом свърнеше зад някой ъгъл.

Всъщност той си изработи репертоар от ловки номера толкова бързо, че Създателя на крадци имаше основания да го придърпа настрани за втори разговор на четири очи (след като Локи спретна резила с публично разпадане на полата и корсета на една млада дама — последица от няколко бързи разреза с джобно ножче).

— Виж сега, Локи на баща ти Ламора — рече Създателя на крадци. — Този път няма да има джинджифилово масло, уверявам те, но изключително бих предпочел изпълненията ти рязко да се пренасочат от забавлението отново към практичността.

Локи само го гледаше и пристъпваше от крак на крак.

— Тогава ще ти го кажа с думи прости. Другите залисници ден след ден излизат, за да гледат тебе, а не да вършат проклетата си работа! Аз не изхранвам собствена театрална трупа. Накарай моята банда от малки щастливи калпазани отново да си върши работата и престани да ми се правиш на знаменитост.