Скот Линч - Лъжите на Локи Ламора

Върволицата от сираци се виеше подире му из тунела и гасеше по пътя призрачните сини свещи, докато най-сетне единственото осветление остана сиянието на настенните лампи.

В сърцето на царството на Създателя на крадци се намираше просторна топла бърлога с утъпкан пръстен под, таван, висок около два човешки боя, и дължина и ширина трийсетина метра. Един-единствен стол с висока облегалка от промазано с масло вещерско дърво стоеше в дъното до стената. Създателя на крадци се отпусна върху него с благодарна въздишка.

Подът бе постлан с десетки мръсни одеяла, върху които бе наредена храна — купички с костеливи пилета, мариновани в евтино бадемово вино, меки опашки от риба вършач, увити в бекон и накиснати в оцет, и черен хляб, намазан с мазнина от наденици. Имаше и осолен грах и леща, както и купи с презрели домати и круши. Лоша храна — но такова количество и разнообразие повечето сираци от Пожарището досега не бяха виждали. Атакуваха я мигновено и некоординирано. Създателя на крадци се усмихна със снизхождение.

— Не съм толкова глупав, че да застана между вас и една прилична вечеря, мили мои. Затова яжте до насита. Яжте дори и повече! Наваксайте си за загубеното време. После ще си поговорим.

Докато сираците от Пожарището набиваха, сираците от Хълма на сенките се стълпиха около тях и ги загледаха безмълвно. Скоро стаята се препълни и стана още по-задушно. Пирът продължи, докато буквално нищичко не остана — оцелелите от Черния шепот изсмукаха и последния оцет и мазнина от пръстите си и плахо извърнаха очи към Създателя на крадци и неговите легиони. Създателя, сякаш по даден знак, вдигна три криви пръста във въздуха.

— Работа! — извика той. — Трите най-важни неща в работата.

— Първо — заизрежда той, — вие сте тук, защото съм платил за вас. Платих и предплатих, за да ви докопам преди някой друг. Уверявам ви, че всяко от малките ви приятелчета, за което не съм платил, е отишло при поробителите. Сираците няма какво друго да ги правиш. Няма къде да ви държат, никой няма да ви прибере. Стражата продава такива като вас, за да си купува вино, мили мои. Сержантите от стражата пропускат да ви отбележат в своите рапорти, а на капитаните изобщо не им дреме.

— И така — продължи, — след като карантината бе вдигната от Пожарището, всички поробители и кандидати за поробители в Камор ще са много безпокойни и ще са нащрек. Свободни сте да станете и да се махнете от този хълм, когато ви е удобно — уверявам ви, че не след дълго ще лапате курове или ще сте приковани към весло за цял живот. Което води към точка втора. Всички мои приятели, които виждате около вас — той посочи сираците от Хълма на сенките, наредени покрай стените, — могат да си тръгнат, когато си искат, и най-вече да отидат, където си искат, защото са под моя закрила. Зная — продължи той с тъжно, сериозно изражение, — че като човек аз не съм чак толкова забележителен. Не се подвеждайте. Но имам влиятелни приятели, мили мои. Това, което ви предлагам, е сигурност, и вие я дължите на тези приятели. Ако някой, например поробител, дръзне да посегне на някое от моите момчета и момичета от Хълма на сенките, последиците ще са незабавни и подобаващо, ъъ, немилостиви.

Никой от новодошлите като че не прояви особено въодушевление. Създателя на крадци се прокашля.

— Ще пречукат нещастните шибани копелета по мое нареждане. Вдянахте ли?

Вдянаха.

— Което ни води към точка трета от нашия интерес, а именно всички вие. Малкото ни семейство неизменно има нужда от нови братя и сестри и се смятайте поканени, нещо повече, насърчавани да, ъъ, благоволите да ни предложите удоволствието от близкото и трайно познанство с вас. Приемете този хълм за ваш дом, мен — за свой господар, а тези чудесни момчета и момичета — за свои доверени братя и сестри. Ще имате храна, подслон и закрила. Или можете да си тръгнете веднага и да попаднете като свежа плът в някой бардак в Джерем. Желаещи има ли?

Никой от новодошлите не продума.

— Знаех си, че мога да разчитам на вас, скъпи мои перли от Пожарището. — Създателя на крадци разпери ръце, усмихна се и разкри полумесец от зъби, кафяви като блатна вода. — Но, разбира се, трябва да има и отговорности. Трябва да има вземане-даване, танто за танто. Храната не излиза от задника ми. Нощните гърнета не се изпразват от само себе си. Схващате ли накъде бия?

Около половината сираци от Пожарището закимаха колебливо.

— Правилата са прости! С времето ще ги научите всичките. Засега нека бъде така: който яде, работи. Който работи, яде. Което ни води към работата, четвъртата... Ох. Деца, деца. Бъдете така добри, представете си, че изкуфелият старец е вдигнал четири пръста. Това е четвъртата важна точка.