Кен Сколс - Ридание

Епископът не отговори веднага. Накрая бавно отвори уста.

— Трябва да бъде екзекутиран, отче.

Петронус кимна.

— Съгласен съм! — Насочи се към друг епископ, който доскоро беше само археолог, работещ в Изпепелената пустош.

— Съгласен ли си?

Археологът кимна.

— Да, отче.

Петронус извади рибарски нож от расото си и вдигна острието. Рудолфо направи знак на настръхналите съгледвачи да не се месят. Ръцете му се задвижиха бързо: „Каква игра играеш, старче?“

Петронус не му обърна внимание.

— Сетберт ще умре днес. Кой ще изпълни присъдата?

Някой посочи към горянските съгледвачи.

— Нека те да го сторят.

Петронус се засмя.

— Твърде дълго карахме другите да ни вършат мръсната работа. Тази трябва да си я свършим сами.

Сетберт се разтрепери. Мехурът му не издържа и той намокри предницата на бричовете и туниката си. Но не проговори.

Петронус се обърна към Исаак.

— Ами ти? — Мехослугата пристъпи колебливо напред. — Ти си най-пострадалият от всички нас. Той те принуди против волята ти и те превърна в оръжие, надхвърлящо и най-страховитите ни представи. Даде ти думи, с които да унищожиш града, да убиеш всеки мъж, жена, дете и животно.

Металният човек направи нова крачка.

— Искам. Наистина. — Той наведе глава. — Но не мога. — Когато вдигна поглед, очите му помръкнаха, а гласът му бе изпълнен с дълбока скръб. — Животът е свещен.

Петронус кимна.

— Точно затова отнемането му е толкова трудно. Всеки път, като го правим, отнемаме от светлината. — Той се обърна към тълпата. — Един мъдър сив гвардеец ми каза преди време, че да искаш да умреш за светлината е по-лесно, отколкото да си готов да убиеш за нея. Не всички могат да понесат такъв товар. — Старецът погледна към Рудолфо. — Не е тайна, че не искам да бъда папа. Заявих го достатъчно ясно преди трийсет години. Ако поискате нов папа, ще ви го дам. — Той изчака хората да обмислят думите му. — Който от събраните тук андрофрансини излезе, вземе ножа и убие осъдения, ще получи патриаршеската ми благословия да понесе пръстена на П’Андро Уим. Който го убие, ще стане папа!

Никой не помръдна. В помещението цареше тишина.

Тогава Неб се изправи.

Влад Ли Там гледаше как рибарят мести фигурките по дъската и виждаше делото на баща си. Не очакваше внезапната проява на твърдост от Сетберт. Заплахите бяха ненужни. Видя младежа да се изправя и моментната тъга по лицето на Петронус.

Но папата беше подготвен. Двамата се познаваха отлично от онова лято преди години и всеки знаеше как да разчете другия. Петронус го бе научил как да опъва мрежите и да хвърля кукичката там, където имаше пъстърва. В замяна Влад Ли Там го научи на войната на кралицата. Усвои играта добре, макар да правеше странни ходове.

Сега вече играеше като майстор.

Петронус се взря в момчето. След това повтори думите си заради единствения човек, който не изпитваше колебание.

— Който и да е от андрофрансините да излезе и да вземе ножа. — Той хвърли поглед към мехослугата, който бе натоварен със запаметяването на процеса, за да може да го предаде после на хартия. — Нека се отбележи в протокола, че младият Небиос бен Хебда беше отстранен от ордена с папски указ за отлъчване.

Влад Ли Там се усмихна. Още един от древните закони.

Неб се намръщи и седна.

Някой подвикна и отклони вниманието на Петронус от момчето.

— Един папа не би сторил такова нещо — обади се един от епископите. — Уимската библия го забранява.

Петронус изчака. Надигна се мърморене, а вятърът отвън нахлува през трите входа и донесе дъх на бор и лавандула.

Влад Ли Там видя следващия ход на стария си приятел и се усмихна. Нямаше как да не се наслади на брилянтността и красотата на бащината си работа. В миг осъзна собствената си роля в тази игра и се изпълни с възхищение.

— Много добре! — Петронус се приближи до Сетберт. — Никой от вас няма да убие в името на светлината.

Той докосна лицето на Сетберт нежно, като баща, утешаващ провинен син.

След това замахна с ножа в другата си ръка, бързо и сигурно, с прецизността на рибар, изкормващ уловена риба.

Петронус пусна острието и вдигна окървавените ръце над главата си.

— Обсебената от миналото мечта свърши! Аз съм последният андрофрансински папа!

После изхлузи пръстена и го хвърли до окървавения нож. Влад Ли Там стана и се измъкна от павилиона. Движеше се бързо, следван от ескорта си.

Скоро и той щеше да се завърне към рибарството.