Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Калиам не отговори. По лицето му имаше кръв, щитът му също беше опръскан в червено, но самият Джори не изглеждаше ранен. Гледаше съсредоточено към битката или към нещо отвъд нея, а лицето му беше като изсечено от лед. Гедер надмогна болката и проследи погледа на младежа. Там, над мелето, се вееха нови знамена. Петте сини кръга на Макиа.

— Забравѝ какво попитах — изквича Гедер. — Те откъде се взеха?

— Можеш ли да яздиш?

Гедер погледна надолу. Светлата козина по хълбока на коня му беше поаленяла от кръв, а от раната на бедрото му се стичаше още. Зави му се свят и той се хвана за седлото. От такива рани се умираше. Сигурен беше, че е чувал за хора, които са умрели от такива рани. Това значеше ли, че и той ще умре?

— Палиако!

Той вдигна поглед. Светът малко се олюляваше. Джори Калиам местеше поглед между него и бойния фронт, който се придвижваше право към тях.

— Ранен съм — каза Гедер.

— Ти си рицар на империята — каза Калиам и силата в гласа му нямаше нищо общо с гнева. — Можеш ли да яздиш?

Гедер усети как частица от силата на другия мъж преминава в него. Светът се успокои и Гедер също се успокои.

— Аз… мога да яздя.

— Тръгвай тогава. Намери лорд Терниган. Кажи му, че в западния край на фронта се развяват макиански знамена. Кажи му, че имаме нужда от помощ.

— Добре — каза той и хвана юздите. Жребецът на Калиам напираше да се включи в боя, пръхтеше, но младият рицар го задържа.

— Палиако! Иди право при лорд Терниган. Директно при него.

— Сър?

— Не при Клин.

Спогледаха се за миг и се разбраха. Явно Калиам имаше доверие на капитана точно колкото него, тоест никак. Облекчение и благодарност стоплиха сърцето на Гедер, а после и изненада от собствената му реакция.

— Разбирам — каза той. — Ще доведа помощ.

Калиам кимна, обърна коня си и го пришпори към мелето. Гедер насочи своя на изток през бойното поле. Мъчеше се да разкопчае каишките на щита си, но бронираната ръкавица и движението на коня под него правеха задачата почти невъзможна. Накрая все пак успя да освободи ръката си, наведе се напред и пришпори животното. Преди час долината беше покрита с трева и есенни цветчета. Сега беше разкаляна и я огласяха крясъците на сражаващи се мъже.

Гедер примижа. Мъглата се беше вдигнала, но влажните знамена висяха все така безжизнено на прътовете си. Трябваше да открие знамето в златно и алено на дом Терниган. Трябваше да го открие веднага.

Мъже лежаха в калта, мъртви или ранени. Писъци на хора и коне цепеха въздуха. А знамето на главнокомандващия не се виждаше никъде.

Гедер крещеше ругатни и се оглеждаше като луд. Стана му студено. Раненият му крак натежаваше, кръвта попиваше в подплатата, изцеждаше силиците му. С всяка минута шансовете на Калиам и другите нещастници намаляваха все повече, а собственото му зрение се стесняваше заплашително, злато и мрак танцуваха по краищата му. Понечи да се изправи на стремената, но раненият крак не издържа тежестта му. Гедер пак пришпори коня. Ето ги знамената на Флор и Речникорт, Масонхалм и Клин…

Клин. Ето там, на няма и петдесет метра, знамето на сър Алан Клин стърчеше влажно и отпуснато над група сражаващи се мъже. Пак там беше гигантският черен кон с червената сбруя. Гедер се поколеба. Ако беше грешка, ако Клин не бе планирал да ги прати на заколение, значи трябваше него да помоли за помощ. Него, само на петдесетина метра напред. Но ако беше иначе и ако Гедер отидеше при него сега, Калиам и другите щяха със сигурност да загинат. Продължи напред. Кракът му беше изтръпнал. Устата му съхнеше. Ето ги знамената на Естинфорт, Коренхол, Даник.

Терниган.

Гедер пришпори коня си към мелето около флага. Проклет да е Терниган, че бе повел сражението, вместо да го направлява отдалече. Проклет да е и сър Алан Клин, задето бе изпратил него и Калиам във вражеския капан. Проклет да е и самият той, задето си бе хвърлил меча, задето го бяха ранили и задето не се движеше достатъчно бързо. Вражески мечоносец се надигна от калта и Гедер го прегази. Усети миризмата на горящо дърво. Някъде нещо гореше. Конят под него трепереше от изтощение. Гедер му се извини наум и го пришпори отново.

Вряза се в мелето като камък, хвърлен в стъкло на прозорец. Мечоносци се пръснаха настрана, антийци и ванайци. На десетина крачки от знаменосеца лорд Терниган седеше изправен на седлото си с меч в ръка, гъст кръг от войници го пазеше от врага.

— Лорд Терниган! — извика Гедер. — Терниган!