Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Те защо изобщо са тук? — попита Гедер. — Тоест, на тяхно място аз бих се окопал зад някоя стена. Бих предпочел обсада, а не битка в открито поле.

— Наемниците не можеш ги нае да участват в обсада — каза един от близнаците Верен, без да крие презрението си към глупавия въпрос. — Те подписват договорите си за един сезон, а ванайците нямат достатъчно пари да подновят договорите им при нужда.

— Градът е на няма и час езда оттук — каза Калиам — и това е единствената що-годе защитима позиция по пътя натам. Ако искат да ни спрат, преди да сме стигнали до града, това е първата им и последна отбранителна линия.

Пропя далечен рог. Два високи тона и един нисък. Сърцето на Гедер заблъска в гърдите му. Калиам се усмихна, но очите му бяха студени.

— Господа — каза той. — Това беше първият зов. И да сте оставили нещо недовършено, вече е късно.

Мъглата не се беше вдигнала съвсем, но достатъчно, за да се вижда теренът пред тях. За несвикналото око на Гедер долината не изглеждаше по-различна от всички други малки долини, през които бяха минали по пътя си през хълмистата местност северно от Свободните градове. Врагът приличаше на тъмна пълзяща редица мравки. Оръженосците на другите рицари се заеха с последните приготовления, прикрепваха с каишки щитовете към подлакътниците на господарите си, подаваха им копията със стоманени върхове. Гедер трябваше да изтърпи същото мъчение. Дартинецът направи необходимото, после кимна и сам се снаряжи за битката с леки кожени доспехи и дълъг кинжал със зловещ вид. А на половин левга от тях някой друг оръженосец или обикновен войник лъскаше друг нож, също толкова зловещ на вид, с който да среже при възможност гърлото на Гедер. Рогът прозвуча отново. Не сигнал за атака, но предупреждение за готовност.

— Късмет, милорд — каза оръженосецът. Гедер кимна нескопосано — шлемът беше тежък — и пое напред към битката след другите рицари. Малкият му сив кон изцвили уплашено. Мравките станаха по-големи, вражеските знамена се различаваха по-ясно. Гедер видя къде са разположени стрелците на Калиам, скрити зад паравани от дърво и опъната кожа. Калиам вдигна щита си и рицарите спряха. Гедер понечи да се обърне и да погледне към мечоносците отзад, но бронята му пречеше. Той стисна очи. Беше като на турнир. Първо единични двубои, после групово меле. Дори богатите наемнически отряди едва ли имаха многобройна тежка кавалерия. Всичко щеше да е наред. Пикаеше му се.

Роговете пропяха с двойния сигнал за нападение. Калиам и другите рицари нададоха рев и пришпориха конете си. Гедер направи същото и умореното му старо добиче, което го бе носило на гърба си седмици наред, изведнъж се превърна в крилат звяр. Знаеше, че вика, но гласът му се губеше, защото целият свят се беше превърнал в един общ нестихващ крясък. Параваните на стрелците се мярнаха покрай него и останаха назад, а после се появи врагът — не рицари или тежка кавалерия, а копиеносци с огромни пики, забити под ъгъл в земята. Сър Макиос се вряза в защитната линия, проби я и Гедер насочи коня си така, че да се възползва максимално от настъпилия хаос.

Някакъв кон цвилеше в агония. Пиката на Гедер се заби в гърдите на копиеносец, откатът едва не му изкълчи рамото, после редицата на копията остана зад него и той се озова право в мелето. Захвърли копието си, изтегли меча и започна да сече по всичко, което навлезеше в обхвата му. Вдясно от него един от близнаците Верен падна на земята, заварден от половин дузина мечоносци. Гедер извърна коня си към падналия рицар, но в същия миг се появиха собствените му мечоносци, изляха се като река през пробойната във вражеския фронт. Видя и собствения си оръженосец да търчи с тях, привел глава и с нож в ръка, само че на бойното поле нямаше мъже в брони, които Гедер да събори от конете им и които дартинът да довърши на земята. Мелето се измести на юг. Гедер се обърна отново, готов за бой, но наемниците сякаш нямаха желание да продължат битката.

Не видя откъде дойде стрелата. Оглеждаше бойното поле за евентуална цел, а после изведнъж в крака му поникна малко дръвце. Дебелата черна пръчка беше минала през бронята и се бе забила в бедрото му. Гедер изпусна меча си, изпищя и стисна стрелата. Нещо удари силно щита му, толкова силно, че го тласна назад. Барабанен ритъм се търколи от юг, нисък и дълбок като гръмотевица. Конят неочаквано помръдна и Гедер усети, че се смъква от седлото. Задържа го ръката на Джори Калиам.

— Ти пък откъде се взе? — попита го Гедер.