Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— И това не ми липсва.

Странноприемницата, където живееха, докато банката беше окупирана от ревизора и хората му, се намираше на ъгъла на две от по-големите улички на Порте Олива. Белите й стени и дървеният покрив изглеждаха студени под мрачното небе. Наближаваха, когато един мъж излезе от странноприемницата. Ситрин усети как Маркъс се напряга, без да променя ритъма на крачките си. В собственото й гърло заседна буца.

Мъжът тръгна към тях. Беше от въоръжения ескорт на Парин Кларк.

— Иска да ме види ли? — попита го Ситрин.

— Както обикновено, госпожице — отговори мъжът. — Мисля, че вече е приключил.

Ситрин си пое дълбоко дъх. Моментът беше настъпил.

— Може ли да взема и капитана с мен?

— Не виждам защо не.

Разстоянието до банката беше кратко, но Ситрин щеше да помни всяка крачка от него. Съобрази, че е облечена с първата рокля, която си беше купила от Порте Олива — онази, която беше спазарила на по-ниска цена срещу оригиналната си идея как търговецът да пробута сандък с подгизнали рокли, превръщайки дефекта им в ефект. Роклята на една много опасна жена. Опита се да види в това добра поличба.

Разминаха се с момче картадам, което продаваше захаросани бадеми в хартиени фунийки, и Ситрин спря да си купи. Сдъвка два бадема наведнъж, почерпи и Маркъс. После предложи и на ревизорския пазач. Мъжът си взе с усмивка, не една ядка при това, а две. Значи не се притесняваше да приема подаръци от нея. Или беше коравосърдечно копеле без грам скрупули, или новините от ревизията бяха добри. Не, поправи се мислено Ситрин, или ги смяташе за добри.

Вече двайсет дни спеше в хан, макар че имаше жилище. Тръгна нагоре по тясното стълбище, готова да преглътне яда си при вида на неразборията, която неминуемо щеше да завари. Но Парин Кларк отново успя да я изненада — стаята й беше чиста и подредена, недокосната сякаш, без никаква следа от чуждо присъствие.

Ревизорът седеше на бюрото й и този път пишеше — кодираните символи се нижеха бързо-бързо по листа без помощта на шифрова таблица. Кимна й, после кимна и на Маркъс, довърши реда и се обърна към тях и каза:

— Госпожо бел Саркор. Имам един последен въпрос към вас. Дано не възразявате.

Тонът му се беше променил забележимо. Ситрин ясно долови нотката на уважение. Добре. Беше си го заслужила.

— Не, разбира се.

— Мисля, че се досещам за отговора, но все пак… В последната ви счетоводна книга фигурира една конкретна сума. Шестстотин и дванайсет сребърника.

— Печалбата на холдинговото дружество за тримесечието — каза тя.

— Да. — Ревизорът кимна. — Точно както си мислех. Седнете и двамата, моля.

Маркъс й придърпа столчето, после застана прав зад нея.

— Трябва да призная, че съм впечатлен. Магистър Иманиел ви е обучил много добре, наистина много добре. Понесли сме известни загуби, разбира се. Но като цяло сключените от вас договори изглеждат напълно разумни и обосновани. По мое мнение проектът за градска флота е прибързан и твърде рисков, но понеже офертата ви е била отхвърлена, няма нужда да се главоболим с това.

Ситрин се зачуди какво в проекта за флотилията ревизорът смята за проблематично, но не попита, защото Парин Кларк вече бе продължил нататък.

— В момента съставям доклада си до холдинговото дружество. Първоначалният ми извод е, че всичките ви действия тук са били продиктувани от искрено желание да обслужите интересите на банката по най-добрия начин. За жалост дейността ви е обвързала холдинговото дружество с определен брой договори тук, в Порте Олива, които не са част от фирмената стратегия, но поне знам, че действията ви са били добронамерени. И макар определени аспекти на поведението ви да са останали доста встрани от закона, не виждам причина да повдигаме официално обвинение.

— Иска да каже, че ще ни размине, така ли? — попита я Маркъс.

— Да — отвърна Ситрин.

— Добре е да се знае.

Парин потропа с пръсти по плота на писалището, дълбоки бръчки браздяха високото му чело.

— Не искам да избързвам, а и не бих могъл да дам никакви гаранции, разбира се — каза той, — но не е изключено в Карс да се намери подходящ пост за жена с вашите таланти. Ще трябва да го обсъдя с Коме Медеан и някои от другите директори. Но ако целта ви е да направите кариера в банковото дело, там бихте могли да поставите успешно начало, така мисля аз.

„Все още имаш възможност да си тръгнеш“ — така й беше казал Маркъс преди няма и час. И все още я имаше. Време беше да зачеркне окончателно тази надежда.