Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Не е лоша бирата — каза Маркъс.

— Вярно.

— Какво мислиш за този неин план?

Ушите на Ярдем се прибраха плътно назад, после щръкнаха отново, докато обмисляше въпроса му. Маркъс знаеше, че като го е задал, вече е променил отговора му. Трудно беше да проникнеш в истинските мисли на Ярдем.

— Изглежда работи — каза накрая тралгунът. — В мазето все още има твърде много ценности, но пък вече разполагаме с достатъчно мечове да държим кандидат-обирджиите настрана. Не разбирам много от тези работи, но ми се види, че момичето ще успее да покрие разходите, които прави. Почти, ако не изцяло.

— Тоест, когато големите клечки от Карс ни се стоварят на главите, ще намерят състоянието си повече или по-малко непокътнато — каза Маркъс. — Тя ще им го предаде, ще си измие ръцете и всички ще са доволни.

— Такъв е планът — каза предпазливо Ярдем.

— Можеш ли да си я представиш как им го предава?

Ярдем разкърши масивните си рамене и се обърна да погледне към пивоварната, сърдито някак, все едно му е доскучало, а сградата му препречва гледката към нещо по-интересно. Маркъс чакаше мълчаливо. Надяваше се, че тралгунът няма да се съгласи с него, но очакваше другото.

— Ще се опита да го запази за себе си — каза накрая Ярдем.

— Още не подозира, че прави такива планове, но иначе, да, ще се опита — кимна Маркъс. — Бива я в това. С банката тоест. Даже много я бива. А не ми прилича на човек, дето ще се откаже от нещо, което харесва, точно когато е започнало да му става наистина интересно.

Ярдем кимна бавно, после попита:

— Как ще го направи?

Маркъс отпи от бирата, изплакна си устата с нея и я изплю на каменните плочи. Ято гълъби излетя от покрива и описа кръг в синия простор.

— Не разбирам и половината от това, което прави — каза Маркъс. — А ти?

— И аз.

— Не знам как ще извърти номера, стигне ли се дотам. Предполагам, че и самата тя още не знае. Но със сигурност ще се опита. Без значение дали идеята е добра, или не.

Дните след завръщането му в Камнипол изтекоха покрай Гедер като речна вода около камък. Сбирки в домовете на най-високопоставените антийски семейства запълваха дните му, празненствата по случай неговата победа във Ванаи и предстоящата годишнина от кръщаването на принц Астер запълваха нощите му. Няма и ден след неочакваното му посрещане в столицата черни кожени плащове досущ като неговия разнообразиха яркоцветния гардероб на придворните. Мъже, които никога не бяха правили опит да се сближат с дом Палиако, сега изведнъж започнаха да търсят Гедер. Баща му изглеждаше смутен от това неочаквано внимание, вярно, но реакцията му беше съвсем разбираема. Внезапните промени, дори положителните, винаги са изпитание за нервите.

Единственото, което му липсваше в тази прекрасна напъпваща пролет, беше квартира в самия град. Неприятно му беше всяка нощ да си тръгва рано-рано от пиршествата, за да се прибере в походната си палатка преди затварянето на градските порти. Да се прибере и да заспи за поредната си среща с кошмарите.

— Не разбирам защо да не дам заповед за разпускане на войската — каза Гедер, докато си мажеше филия с ябълково масло за закуска. — Ако аз не го направя, лорд Терниган със сигурност ще го направи, при това скоро.

— Няма да посмее — каза Канл Даскелин, барон на Воденблат. — Поне докато всички чуждоземни мечоносци и стрелци не се разкарат от Камнипол.

— Истинско безобразие — кимна енергично Марисин Остерот, граф на Магрисеч. — Въоръжена сбирщина по улиците на Камнипол. И само тук-там по някой първокръвен. Не знам къде му е бил умът на Къртин Исандриан. Да доведе тук робските раси! Не е за вярване! Какво следва? Ще напълни града с прасета и маймуни в чест на принц Астер?

Малката градина на дом Даскелин грееше под късното утринно слънце. Златните цветове на жълтите нарциси кимаха под ласките на лекия вятър. На изток обновеният стадион издигаше катовете си, боядисани в червено и бяло. Игрите в чест на принца щяха да започнат на следващия ден, но вече от седмица течеше предварителната програма — турнири по свободна борба, състезания по стрелба в цел, както и други, далеч не толкова спортсменски забавления, като вързана в яма мечка, срещу която насъскват ловни хрътки, и прочие. И заедно с това — едно растящо напрежение, което напомняше на Гедер за тежката жега на ясен летен ден преди бурна нощ.

— Усети ли вонята на онези хитреци йему? — изсумтя Одерд Фаскелан, виконт на Ешерих и Пазител на Бялата кула. — Направо очите ми се насълзиха, нищо че бяха на платформата. А и южнярите.