Питър Брет - Пустинното копие

Достатъчно ужасно й беше, че някой копира думите и действията й, но Рена изпита истинско отвращение, когато мисловният демон се изправи, за да поеме контрол над гласа й. Тогава тя осъзна, че едва ли не се е криел в нея през цялото време и сякаш пътникът внезапно хващаше юздите на каручката.

Насилието беше потресаващо, по-лошо от всичко, което Харл й бе причинявал някога. По-лошо от външния нужник, по-лошо от връзване за стълб за нощта. Тя усещаше как демонът се рови в мислите й като полевка и отмъква най-скъпите й лични спомени, за да ги използва срещу Арлен.

Тази мисъл я изпълни с гняв и тя усети колко удовлетворен остана мисловният демон от реакцията й. И преди съм те имал — прошепна той в мислите й. — Много пъти.

Рена погледна Арлен и се отчая, щом видя примирението в очите му. Тя си беше представяла, че притежава силата да върви по неговия път. Че е способна на всичко, на което и той. Но сега тази лъжа беше разобличена. Единственото, на което беше способна, бе да застраши живота му.

Тя се сдържа да не изхлипа и се опита да вдигне ножа, за да го вкара в собственото си гърло, но мисловният демон управляваше тялото й, както жонгльор марионетка, и тя не можеше да направи нищо против волята му. Дори Арлен да я разпознаеше и да успееше по някакъв начин да убие мимика, мисловният демон можеше със същата лекота да накара нея да го промуши в сърцето. Тя искаше да го предупреди, но думите й отказваха да дойдат.

Но тогава погледът на Арлен се промени, сякаш бе стигнал до някакво решение, и той се взря в нея с доверие, каквото никой досега не й беше показвал.

— Ще трябва да бъдеш силна и да се спасиш — рече той. — Щото т’ва чудовище е самото лице на злото и аз няма да му дам да ми се изплъзне.

При този поглед страхът й се изпари, а очите й добиха твърдост. Тя кимна и усети внезапното сепване на мисловния демон, осъзнал думите на Арлен в същия миг, в който и тя. Ядронът се опита да реагира, но не беше достатъчно бърз и Арлен му удари такъв юмрук в лицето, че нощта се озари от магията.

Присъствието на демона в ума й се изпари и Рена остана зашеметена и неориентирана. Погледна мимика, който все още заемаше нейната форма, и видя, че и той залита, откъснат от разума си.

Рена стисна ножа на баща си, изръмжа и се хвърли към създанието, забивайки острието си в голия му корем. Обгърна го със свободната си ръка и го притисна към себе си, а в същия момент се задействаха защитите от чернострък по кожата й. Магията разтресе мускулите й и я изпълни със сила, а тя изтласка ножа нагоре и разпори създанието от пъпа до гърлото.

Макар тялото на мимика да изглеждаше досущ като нейното, черната, смрадлива сукървица, която бликна от раната, не приличаше на нищо от земния свят.

Тя го погледна в лицето, същото лице, което беше виждала хиляди пъти по повърхността на водата. Рена едва не заплака заради болката и объркването в собствените си очи, но в следващия момент лицето се озъби като куче, чиито зъби се удължиха, докато то съскаше.

Рена се извъртя, щом мимикът й се нахвърли, и обърна енергията му срещу самия него, както Арлен я бе учил. Хвана гъстата му плитка със свободната си ръка, докато подминаваше, и я дръпна рязко, оголвайки тила му, преди да падне. Този ход даде такава сила на завъртането и засилването й, че ножът й премина с лекота през гърлото му.

И с това битката приключи. Тялото на демона се строполи безжизнено на земята, а Рена се озова със собствената си глава в ръка да гледа забелените си очи и черната сукървица, която капеше от врата. Тя си пое въздух, като че ли за пръв път от часове насам.

Вдигна поглед в очакване да види мъртвия мисловен демон в краката на Арлен, но вместо това видя боеца, заобиколен от дървесни демони с клони в ръцете, и мисловния демон, който отстъпваше назад. Ядроните все още не я бяха забелязали, тъй като се бяха съсредоточили изцяло върху Арлен.

Рена се огледа, пусна главата на земята и грабна защитеното си наметало. Мимикът беше скъсал връзките около яката, но иначе дрехата беше непокътната. Рена прибра ножа в канията си, наметна се с плаща, вдигна качулката и се опита с две ръце да я захване отвътре.

Изправи се внимателно и тръгна към бойното поле с бавни, равномерни крачки, за да не наруши връзката между защитите. Дървесен демон удари Арлен през раменете, докато тя се приближаваше. Той извика, падна на земята и изплю кръв. Другите демони последваха примера на първия и Арлен се затъркаля отчаяно в опит да избегне напора им, но само с частичен успех.