Сара Маас - Кралица на сенките

На вратата се почука – два отривисти звука.

– Трябва да си на поста си, Несрин – рече той вместо поздрав.

Тя се промъкна ловко в стаята. През трите години на познанството им го бе впечатлявала с тихите си, плавни движения. И то дотолкова, че преди година, съкрушен от предателството на Литаен, бе споделял леглото ù цяло лято.

– Командирът ми е пиян и рови под блузата на сервитьорката, попаднала в скута му тази вечер. Няма да забележи отсъствието ми известно време. – Палава искра просветна в очите ù. Познаваше я от миналогодишните им срещи в кръчми и странноприемници... и дори в тъмни улички.

Точно от такова лекомислено развлечение имаше нужда, след като Литаен го напусна заради Роланд Хавилиард. Очевидно Несрин го правеше от скука. Нито веднъж не го потърси, не попита кога ще го види отново, затова той организираше всичките им срещи. Преди няколко месеца, когато замина за Ендовиер и спря да се вижда с нея, липсата ù му се отразяваше доста зле. Не сподели за авантюрата им с Дориан нито с Елин. А когато преди три седмици се сблъска с нея на една от бунтовническите сбирки, не му се стори ядосана.

– Имаш вид на човек, сритан в топките – заяви накрая Несрин.

Той ù стрелна лют поглед. И тъкмо защото се чувстваше именно така, а и малко съкрушен по онзи познат начин, ù разказа за случилото се с Елин.

Имаше ù доверие. И как иначе – три седмици крояха планове, оцеляваха и се бореха заедно. Рен също ù имаше доверие. Но Каол още не му беше разкрил истинската същност на Селена. А май трябваше. Ако знаеше, че старата му познайница ще се завърне толкова променена, щеше да разясни на Рен за кого рискува живота си. По тази логика Несрин също заслужаваше да научи истината.

Тя килна глава настрани и косата ù проблесна като черна коприна.

– Кралският шампион... и Елин Галантиус. Впечатляващо. – Нямаше нужда да ù казва, че трябва да го пази в тайна. Тя знаеше отлично колко ценна информация ù е споделил. Неслучайно я бе направил своя дясна ръка. – Трябва да съм поласкана, че е опряла нож във врата ми.

Каол отново погледна към пръстена. Предпочиташе да го хвърли в огъня, но парите им бяха кът. Вече беше изхарчил повечето, откраднати от гробницата.

А сега му трябваха. Защото Дориан...

Дориан...

Дориан вече го нямаше.

Селена – Елин го излъга за много неща, но за Дориан не би си позволила. А и навярно само тя можеше да му помогне. Но ако вместо това опиташе да го убие...

Каол седна на стола пред бюрото си и впери празен поглед в картите и плановете. Всичките – всичките бяха за Дориан, за приятеля му. Той самият вече нямаше какво да губи. Беше просто безименен клетвопрестъпник, лъжец, предател.

Несрин направи крачка към него. По лицето ù нямаше нито капка състрадание, не че очакваше такова от нея. Нито пък го искаше. Навярно защото само тя разбираше какво е да загърбиш волята на баща си. Но докато нейният баща в крайна сметка бе приел избора ù, този на Каол... Не искаше да мисли за баща си точно сега.

– Онова, което ти е казала за принца... – подхвана Несрин.

– Не променя нищо.

– Като че ли променя всичко. Включително бъдещето на кралството.

– Спри.

Несрин скръсти фините си ръце. Беше толкова слаба, че повечето ù опоненти я подценяваха, ала за своя собствена сметка. Тази вечер я видя да разпорва един от валгските войници като риба.

– Мисля, че позволяваш на минало си да замъгли преценката ти.

Той отвори уста да възрази. Несрин вдигна съвършено оформената си вежда и зачака.

Може би беше постъпил прибързано.

Може би трябваше да разкрие на Елин как да освободи магията си.

И ако това костваше живота на Дориан...

Той изруга под носа си и дъхът му загаси свещта на бюрото.

Капитанът от едно време нямаше да ù разкрие тайната за нищо на света. Елин беше враг на кралството.

Но него вече го нямаше. Беше загинал заедно със Сорша в онази кула.

– Би се добре тази вечер – отбеляза, сякаш това имаше нещо общо с темата.

Несрин изцъка с език.

– Върнах се, защото получих доклад, че три от градските гарнизони са били свикани в „Подземието“ тридесетина минути, след като сме си тръгнали. Нейно Величество – натърти сухо Несрин – е изтребила цял куп от кралските стражи и собствениците на пивницата, а за финал е потрошила всичко. Заведението няма да отвори врати скоро.

Богове!

– Наясно ли са, че е била тя?

– Не. Но реших да те предупредя. Сигурно е имала причина.

Кой знае.

– Сама ще се увериш, че обикновено прави каквото иска, когато иска и не чака ничие разрешение.