Майкъл Съливан - Изумрудената буря

Дърнинг спря точно пред портите, изглеждайки притеснен. Подсвирна и в отговор се дочу птичи зов. Морякът ги поведе встрани от пътя, нагоре по един хълм.

— Извинявай, Джейкъб — рече дългунест младеж, появявайки се с четири коня. — Сметнах, че е най-добре да изчакам скрит. Ако някой ме видеше с тези кончета, нямаше да ги задържа дълго.

От хребета можеха да виждат залива далеч под себе си. От близките до водата сгради се издигаше гъст дим.

— Не успяхме да ги спрем — рече Дърнинг, гледайки как бежанците напускат града. — Ала вие съумяхте да предотвратите експлозията, а аз предупредих Корнелиус, който вдигна тревога, така че спасихме доста животи.

Покачиха се на седлата и Ейдриън хвърли един последен поглед към Тур Дел Фур, където подкокоросваните от морския бриз пламъци обгръщаха улиците.

Мерик влезе в залата на имперския палат. Слуги я украсяваха за Зимния фестивал, което трябваше да й придаде празничен вид, ала за Мариус тя беше просто мрачно помещение с прекалено много камънаци и твърде малко светлина. Никога не бе обичал кой знае колко Акуеста. Съжаляваше, че точно тя е столица на Новата империя — империя, чието съществуване бе подсигурил. Той би предпочел Колнора. Там поне имаше стъклени улични лампи.

— А, Мерик — поздрави го Етелред. Регентите, граф Белънтайн и канцлерът се бяха насъбрали край огромната маса. — Или да те наричам лорд Мариус?

— Наистина трябва — отвърна Мерик.

— Тогава носиш добри новини?

— Най-добрите, Ваша светлост. Делгос падна.

— Отлично — Етелред изръкопляска.

Мерик достигна масата и започна да сваля ръкавиците си пръст по пръст.

— Гхазел нападнаха Тур Дел Фур преди пет дни, срещайки само слаба съпротива. Завладяха Дръминдор и опожариха по-голямата част от града.

— А армията на националистите? — попита Етелред, намествайки се удобно в стола си, ухилил широкото си лице.

— Както се очакваше, веднага пое на юг. Повечето от тях имат семейства в Делгос. По всяко време можете да си върнете Ратибор. Дори няма да е нужна армия. Няколкостотин души ще са достатъчни. Бректън може да насочи вниманието си към Меленгар и да започне да подготвя предстоящата инвазия на Трент.

— Отлично! Отлично! — ликуваше Етелред. Салдур и канцлерът се присъединиха към него, усмихвайки се един на друг с облекчение и наслада.

— Какво ще стане, когато гоблините приключат с Делгос и решат да поемат на север? — запита графът на Чадуик. Седнал в другия край на масата, той не споделяше веселостта на останалите. — Чувам, че били многобройни, също така били страховити бойци. Ако са разрушили Делгос, какво ни гарантира, че няма да нападнат и нас?

— Убеден съм, че националистите ще попречат на тези им амбиции, милорд — отвърна Мерик. — Но дори и това да не стане, Ба Ран Гхазел не представляват заплаха за нас. Те са много суеверни и очакват някаква неминуема катастрофа да ги сполети. Искаха Дръминдор като убежище, а не като предна база за предстоящите си нападения. Това ще ви предостави нужното време да превземете Меленгар, Трент, може би дори западната част на Калис. Тогава Новата империя ще властва неоспорвана, а националистите ще бъдат само спомен. Някога независимите търговци-аристократи от Делгос ще помолят империята за помощ срещу гоблините и с радост ще й се подчинят. Така старата империя отново ще бъде факт.

Графът се намръщи и седна.

— Ти наистина си цяло чудо и напълно заслужаваш новата си титла, лорд Мариус.

— Тъй като Гаунт е вече в ръцете ви, а Есрахаддон е мъртъв, договорните ни отношения са изпълнени.

— Засега — рече му Етелред. — Няма да изпусна човек с твоите умения. Искам те в двора си. Лоялността ти ще бъде добре възнаградена.

— Всъщност вече говорих с Негова милост относно позицията на магистрат в Колнора.

— Магистрат, а? Искаш собствен град? Допада ми идеята. Смяташ ли, че ще се оправиш с Диаманта? Предполагам. Така че защо не? Смятай го за изпълнено, лорд магистрате. Но настоявам да не поемаш поста до Зимния фестивал. Искам те тук за празниците.

— Етелред ще се жени и ще бъде обявен за император — обясни Салдур. — Самият патриарх ще ръководи церемонията. Също така и ще изгорим една прословута вещица.

— Не бих го пропуснал.

— Отлично! — Етелред се ухили. — Убеден съм, че условията в града ти допадат? Ако не, камерхерът може да се погрижи.

— Къщата е идеална. Много сте любезен, милорд.

— Все още не разбирам защо просто не останеш в двореца.