Джордж Мартин: Трескав блян

- Само седем години - каза Йорк. - Това не е много.

Марш поклати глава.

- За параход седем години е дълга работа - заяви той. - По’ечето изкарват най-много четири-пет. Реката ги изяжда. „Илай Рейнолдс“ беше добре направен, но не му остава много.

Капитанът се захвана със стридите. Загребваше ги с черупката и ги поглъщаше цели, а след това поливаше всяка с голяма глътка вино.

- Озадачавате ме, господин Йорк - продължи той, щом преполови ястието. - Искате да купите половината дялове от моята линия, а тя се състои само от един малък стар кораб. В писмото си сочите сума. Доста голяма сума. „Река Треска“ вероятно е струвала толкова с всичките си шест парахода, но сега не е така. - Капитанът погълна още една стрида и продължи. - Няма да си върнете вложението през следващите десет години, не и с „Рейнолдс“. Не може да пренесе достатъчно товар или пътници.

Марш изтри устни със салфетката си и погледна към Йорк. Храната му беше върнала силите. Отново се чувстваше на себе си - господар на положението. Погледът на събеседника му беше силен, но не и страшен.

- Трябват ви парите ми, капитане - каза господинът. - Защо ми разказвате всичко това? Не се ли боите, че ще си потърся друг партньор?

- Не работя така - отвърна Марш. - Тридесет години плавам по реката, Йорк. Почнах със сал надолу до Ню Орлиънс, когато бях дете, работил съм на плоскодънни лодки и шлепове още преди да се хвана с параходите. Бях кормчия, помощник-капитан, харпунджия, дори черен сметководител 12. Всичко съм бил в бранша. Всичко, но не и мошеник.

- Вие сте честен човек - каза Йорк с достатъчно твърдост в гласа, че Марш да не помисли думите му за присмех. - Признателен съм, задето счетохте за подходящо да ми кажете в какво положение се намира дружеството ви, капитане, но вече бях наясно. Предложението ми все още е в сила.

- Защо? - попита рязко Марш. - Само глупак би хвърлил пари на вятъра. Не изглеждате като такъв.

Храната пристигна, преди Йорк да отвърне. Пилетата бяха препечени точно както капитанът харесваше. Той си отряза една кълка и лакомо започна да похапва. Пред събеседника му беше сервирано дебело парче телешко, алангле, плувнало в кръв и собствен сос. Марш наблюдаваше работата на събеседника си върху него, пъргава и ловка. Ножът минаваше през месото, сякаш беше масло, не беше нужно Йорк нито да използва зъбците му, нито да натиска, за разлика от капитана, който често трябваше да прибягва до това. Държеше вилицата като истински джентълмен. Сила и грациозност - притежаваше и двете в издължените си бледи длани, а Марш му се възхищаваше. Зачуди се как изобщо ги е оприличил на женствени. Бяха светли, но силни, здрави като белите клавиши на големия роял в салона на „Еклипс“

- Е? - напомни му капитанът. - Не ми отговорихте.

Джошуа Йорк спря за секунда и накрая продума:

- Бяхте честен с мен, капитан Марш. Няма да се отплатя за добросъвестността ви с лъжи, както възнамерявах да направя, но няма и да ви обременя с цялата истина. Има неща, които ще запазя в тайна. Не е нужно да ги знаете. Нека изложа изискванията си и да видим дали ще стигнем до споразумение. Ако ли не, ще се разделим приятелски.

Марш си отряза бяло месо от второто пиле.

- Давайте - каза той. - Тук съм си.

Йорк остави ножа и вилицата и опря пръстите на едната си ръка в тези на другата.

- Имам някои свои съображения, поради които настоявам да притежавам параход. Трябва да пропътувам цялата река без неудобства и безпокойство, не като пътник, а като капитан. Имам си блян, цел. Търся другари, съмишленици, но имам врагове, много врагове. Подробностите не ви интересуват. Ако настоявате да ги научите, ще чуете само лъжи. Не ме притискайте. - За миг погледът му стана заплашителен, но това бързо отмина. Йорк се усмихна. - Единственото, което трябва да знаете, е, че ми трябва параход, който да притежавам и управлявам, капитане. Сам виждате, че не съм моряк. Не знам нищо за параходите и Мисисипи, освен написаното в няколко книги и наученото през тия вече няколко седмици, които прекарвам в Сейнт Луис. Нуждая се от съдружник, който е запознат с реката и хората, които прекарват живота си в плаване. Някой, който да ръководи всекидневните задачи на кораба, за да преследвам свободно собствените си цели. Този съдружник трябва да притежава и други качества. Трябва да пази тайна, понеже не искам привичките ми - признавам, че понякога са доста чудновати - да станат обект на разговори по кейовете. Важно е да заслужи доверие - на него ще предоставя цялото ръководство.