Джордж Мартин: Трескав блян

Когато Йорк заговори обаче, съвсем не звучеше набожен.

- Казвам се Джошуа Антън Йорк, капитане. Дж. А. Йорк - по служба, Джошуа - за приятели. Надявам се, че след време с вас ще бъдем едновременно съдружници и приятели.

Тембърът му беше сърдечен и вещаеше благоразумие.

- Ще видим - отвърна Марш.

На такова разстояние сивите очи нямаха такъв ефект. Всичко, което бе видял в тях, се беше изпарило. Чувстваше се объркан.

- Получихте писмото ми, надявам се.

- Нося го - каза капитанът и извади от джоба на палтото си един сгънат плик.

Когато пристигна, предложението изглеждаше като манна небесна, като спасение след всичко онова, което считаше за изгубено. Сега обаче не се чувстваше сигурен в това.

- Искате да се захванете с параходство, така ли? - попита накрая, приведен напред.

В същия миг се появи сервитьор.

- Ще вечеряте ли с господин Йорк, капитане?

- Не отказвайте - прикани го Джошуа Йорк.

- Ами че да - каза Марш. Йорк го победи в погледите, но нямаше как някой да изяде повече от него. - Искам една такава супа, десетина стриди, две печени пилета с компирчета и плънка. Хуба’о да ги препечете, ей! И нещо да ги полея. Какво пиете, Йорк?

- Бургундско.

- Добре, донесете ми една бутилка такова.

Йорк изглежда се забавляваше.

- Имате забележителен апетит, капитане.

- Животът в тоя град е за-бе-ле-жи-тел-но труден - каза Марш отчетливо. - По реката също е за-бе-ле-жи-тел-но трудно, господин Йорк. Човек трябва да трупа сили. Т’ва ней Ню Йорк или пък Лондон.

- Сигурен съм в това - отвърна Йорк.

- Ми, надявам се, щом ще се пущите по реката. Това си е за-бе-ле-жи-тел-но труден занаят.

- Тогава нека направо поговорим за работата. Притежавате параходна линия, занимаваща се с товарни и пътнически превози. Искам да купя половината от дяловете. Понеже дойдохте, предполагам, че имате интерес към предложението.

- Значителен интерес - съгласи се Марш. - Но и съм доста учуден. Изглеждате интелигентен. Без съмнение, сте проверили кой съм още преди да изпратите писмото - той почука с пръст по масата. - Редно е да знаете, че тази зима ме разори.

Йорк не продума, но изражението му подканваше капитана да продължи.

- Параходно дружество „Река Треска“ - каза Марш. - Това бях аз. Нарекох го на родното си място - горното поречие на Треска 8, недалеч от Галена 9, а не толкова щото работя предимно по тая река. Съвсем не беше така. Имах шест кораба. Обслужваха предимно търговията по-нагоре по Мисисипи, от Сейнт Луис до Сейнт Пол, с леки отклонения към Треска, Илинойс и Мисури. Добре се справях. Купувах по един-два кораба всяка година и мислех да разширя търговията си в Охайо или даже Ню Орлиънс. Миналия юли обаче на моята „Мери Кларк“ се взриви котел и корабът изгоря недалеч от Дъбюк. Изгоря, та нищо не остана. Загинаха стотина. А тази зима... тази зима беше кошмарна. Четири от корабите ми зимуваха тук, в Сейнт Луис. „Никълъс Перж“, „Дънлийт“, „Милата Треска“ и „Елизабет А.“. Последният беше чисто нов, само на четири месеца, доста добър съд: триста фута дължина, дванадесет котела, по-бърз от всички други параходи по реката. Много се гордеех с моята „Госпожица Лиз“ Цената й беше двеста хиляди долара, но си струваше и последното пени. - Супата пристигна, Марш опита една лъжица и се намръщи. - Много е гореща. Все тая, Сейнт Луис е хубаво място за зимуване. Не замръзва много, нито задълго. Тази зима обаче беше различна. Мда. Леден запор. Проклетата река замръзна здравата. - Капитанът протегна червендалестата си ръка напред, разтвори пръсти и бавно ги сви в юмрук. - Представете си, че държа яйце, Йорк, и ще разберете какво имам предвид. Ледът ще смаже по-лесно параход, отколкото аз - яйце. Когато запорът се отвори, става дори по-лошо. Огромни късове лед се носят по реката, помитат пристани, кейове, кораби, всичко. Зимата премина и загубих всичките съдове, с които разполагах... и четирите. Ледът ги отнесе.

- Застраховка? - попита Йорк.

Марш започна да сърба шумно от супата си, клатейки глава след всяка лъжица.

- Не съм хазартен тип, господин Йорк. Нищо не беше застраховано. Хазарт си е това, освен ако не зала’аш срещу се’е си. К’вото съм изкарал, съм го вложил в параходи.

Йорк кимна.

- Би трябвало да ви е останал един кораб.

- Така е - съгласи се Марш, довърши супата и поиска следващото. - „Илай Рейнолдс“ - малък колесен параход 10. Сто и петдесет тона 11. Използвах го в Илинойс, щото не тегли много. Зимува в Пеория. Така се отърва от леда. Само с това останах, уважаеми. Проблемът е, че „Илай Рейнолдс“ не струва кой знае к’во. Беше двадесет и пет хиляди долара нов, и то през петдесета.