Джордж Мартин - Трескав блян

Браун и Смит се засмяха, а Джошуа Йорк го погледна с усмивка.

- Елате горе - подкани ги Марш - Твоите хора май не се интересуват от машината, но със сигурност ще им хареса на другата палуба.

Стълбището от полиран дъб беше широко, с изящно резбовани перила и богато украсено. Започваше почти от носа на кораба и, поради размерите си, скриваше котлите и машината от погледа на пътниците, след това се разклоняваше и извиваше грациозно в две различни посоки, за да стигне до втората палуба, наречена още котелна. Тръгнаха по протежението на десния борд. Най-отпред крачеха Марш с бастуна си и Браун с фенера, за да показват пътя. Обувките им скърцаха по дървения под, докато се дивяха на готическите резби по колоните и парапета 30. Дървото бе старателно обработено и украсено с цветя, орнаменти и жълъди. Вратите и прозорците на каютите се разполагаха едни след други от предната до задната част на кораба. Първите бяха изработени от тъмен орех, а стъклата на вторите бяха изрисувани.

- Каютите още не са обзаведени - каза Марш, отвори една от вратите и ги поведе вътре. -Но ще получим само най-доброто: пухени легла и възглавници, огледало и маслена лампа за всяка стая. Нашите каюти са по-големи от тези на останалите кораби. Няма как да вземем повече пътници от параходите с нашите размери, но пък ще имаме повече място за всеки -той се усмихна. - Освен това можем да ги обзаведем по-добре.

Всяка каюта имаше по две врати. Едната водеше към палубата, а другата към вътрешността на кораба и салона - главната каюта 31на парахода.

- По главната каюта има още много работа - поясни Марш. - Елате да я видите.

Те влязоха и спряха вътре. Браун вдигна фенера високо над главата си, за да освети целия й простор. Салонът се ширеше от единия до другия край на котелната палуба. Пред погледа им нямаше нищо чак до отсрещната стена, с изключение на един пасаж по средата.

- Предната част е за господата, а задната - за дамите 32- поясни Марш - Разгледайте. Ней готово, но ще е за чудене и маене, като стане. Мраморният бар, ей там, е дълъг четиридесет фута. Зад него ще сложим поне толкова голямо огледало. Вече е поръчано. Ще има огледала и във всяка каюта. Предвидени са със сребърни рамки. И там също, огледало, високо дванадесет фута за дамите. - Той посочи напред с бастуна си. - Сега нищо не се вижда в тъмното, но таванският прозорец е със стъклопис и минава по цялото протежение на главната каюта. Долу ще сложим един от ония брюкселски килими 33. Ще има килими и в другите каюти. Избрали сме и сребърна машина за вода със сребърни чаши, ще я турим върху една засукана дървена маса. Разполагаме с роял, съвсем нови кадифени кресла, покривки от чист лен. Още обаче нищо не е внесено.

Дори без килим, огледала и мебели, просторната главна каюта изглеждаше разкошно. Те продължиха да се разхождат мълчаливо из залата. На трепкащата светлина от фенера се откриваха фрагменти, които миг по-късно тъмнината поглъщаше отново. Извитите греди на сводестия таван бяха резбовани и изрисувани с всякакви детайли, фини като на скъпа дантела. От всяка страна на вратата, водеща към главната каюта, се разполагаше стройна редица тънки колони, украсени с изящни орнаменти. Черният мрамор на бара беше набразден от дебели жилки. Гланцирано тъмно дърво. Два реда полилеи, всеки с по четири големи кристални глобуса, висяха на тънка като паяжина кована желязна нишка. Нуждаеха се само от масло и пламък, за да залеят целия салон и огледалата със светлина.

- Каютите са твърде малки - каза неочаквано Катрин, - но тази зала е огромна.

- Каютите са големи, мадам - отвърна й Марш. - Осем на осем фута. Обикновено са по шест. Все пак сме на параход - той се извърна и вдигна бастуна, за да посочи нещо. -Сметководителят ще е ей там. Кухнята и умивалнята се намират до корпусите на колелата. Вече знам и кой ще е готвачът. Работеше на моята „Госпожица Лиз“.

Таванът на котелната палуба служеше за под на ветровитата 34. Тръгнаха нагоре по тясното стълбище и се озоваха пред високите черни комини. След това продължиха нагоре по друго стълбище и се качиха до тексаската палуба, която се простираше между корпусите за колелата.

- Каютите на екипажа - каза Марш, без да им отделя особено внимание.

Лоцманската будка се намираше върху тексаската палуба. Той ги поведе вътре. От там се виждаше цялата корабостроителница, всички по-малки кораби, гушещи се в мъглата, черните води на река Охайо отвъд тях и дори отдалечените светлини на Луисвил, мъждукащи призрачно сред валмата. Вътрешността на просторната лоцманска будка беше луксозна. Прозорците имаха кристалночисти стъкла, осигуряващи ясна видимост, и стъклопис около тях. На светлината от фенера тъмното дърво лъщеше, а полираното сребро хвърляше бледи студени отблясъци.