Питър Брет - Черепният трон

— Нещо искаш ли да кажеш? — попита Изследователят, без да сваля ръката си от завесата.

Това беше маневра. Обединителите не го бяха държали тук толкова дълго просто за да го убият точно сега. Но очите на Съпруга продължаваха да парят, а аурите на човеците около него бяха неразгадаеми. Не можеше да рискува.

Съпругът извлече голямо количество енергия, претърколи се настрани и нокътят му разби ключалката, която бе отслабил. Веригата се свлече от крака му и той се пресегна и я сграбчи с ноктите си.

Кратък изблик на сила я разкъса и я запрати в другия край на стаята. Нито Съпругът, нито магията му можеха да напуснат кръга в центъра на мозайката, но парчетата се разлетяха необезпокоявани.

Наследникът отби едно от тях с махване на оръжието си. Изследователят се разтвори и го пропусна да премине свободно. Ловецът беше улучен, но аурата ѝ пламна и незабавно изцели раната. Женският търтей вдигна щита си и с лекота отби парчето метал.

Мъжкият търтей беше слаб, но бърз и нащрек. Пристъпи напред точно когато Съпругът се разтваряше и кривото му парче метал го пропусна, като удари отсрещната стена под точния ъгъл, за да отскочи и да го цапардоса по главата, събаряйки накичените защити.

Замаян, търтеят залитна и се свлече на земята, а единият му крайник падна настрани, като върхът на пръста му застъпи кръга.

Но дори този незначителен пробив беше достатъчен на Съпруга, за да се вмъкне в ума му и да смаже волята на търтея като насекомо.

Останалите се втурнаха към него, но спряха внезапно, когато търтеят се изправи на крака и прегради пътя им към Съпруга, като стискаше здраво копието и щита си.

— Шанджат, отстъпи — каза Наследникът.

— Вашият търтей вече не контролира тази обвивка — отвърна Съпругът, като използваше устата на воина, за да оформи тромавите и неефикасни вибрации на речта им.

Наследникът насочи към него омразното оръжие.

— Шанджат е готов за Рая, демоне. Няма да те освободим заради него.

— Естествено, че няма — съгласи се Съпругът. — Той е само един търтей. Не очаква да го спасите. Моли ви да му простите за провала му.

— Няма позор в това да бъдеш победен от по-силен враг — каза Наследникът и чувствата му оцветиха аурата му, замъглявайки преценката му.

Колко лесно можеше да бъдат манипулирани!

— Наистина — съгласи се Съпругът. — Вие сте прави, че не мога да изричам думите ви, но сега този търтей ще ми служи като глас.

Женският търтей издаде нисък звук и аурата му се оцвети във възхитителна смесица от болка и гняв. Изследователят посегна отново към завесата.

— Само за малко, Шанвах. Ще получиш баща си обратно.

Нямаше, разбира се. Съпругът вече беше отрязал волята на търтея и я беше заменил със своята. Имаше пълен достъп до мислите, чувствата и спомените му, но без волята на Съпруга, която да ги съживява, тялото щеше да повехне и да умре.

— Каква е цената за свободата ми?

— Пътят до Ядрото — каза Изследователят.

— За някой като теб, Изследователю, всички водят до там — отвърна Съпругът.

Изследователят поклати глава.

— Истинският. Който използваш ти, за да откараш пленниците си до града на демоните.

— Опасен път и криволичещ — каза Съпругът. — С безброй препятствия. Твърде сложен, за да успея да го опиша чрез този примитивен търтей, но аз мога да те отведа.

— Не можем просто да се доверим на този слуга на Ний — каза Наследникът.

— Никой на никого не се доверява — каза Изследователят. — Просто си говорим.

Наследникът се подразни от тона на Изследователя и Съпругът се обърна към него, като завъртя и двете глави едновременно.

— Твоите Ний и Еверам са измислица. Просто мърморене, което да успокои страховете ви в мрака.

— Още лъжи — каза Наследникът.

Съпругът поклати главата на търтея.

— Искаш да разбереш защо ние имаме нещо, вместо нищо. Може би най-притеснителният въпрос, който примитивният ти интелект може да измисли. Дворът на умовете разсъждава върху него от хилядолетия. Има много вероятни отговори, но никой от тях не се доближава до абсурдната фантазия, която Убиецът на мозъци използва, за да вдъхнови воините си.

— Убиецът на мозъци ? — повтори Наследникът.

— Онзи, когото наричате Каджи — отвърна Съпругът. — Макар че всъщност се произнася Каври .

— Откъде знаеш това? — попита настоятелно Наследникът.

— Едно време го познавах — отвърна Съпругът. — Всички от моя вид го познаваха в онези цикли.

— Живял си по времето на Каджи? — попита Наследникът. — Преди три хиляди години? Невъзможно!