Питър Брет - Черепният трон

— Опасността не е преминала! — изрече тя със силен глас, който отекна в залата. — Посъветвах се с алагай хора и заровете предрекоха гибел, ако защитата ми им бъде отказана.

Тя не му се поклони и продължи като негова равна към леглото си от възглавници до трона.

Минаха шест цикъла, студените месеци дойдоха и си отидоха, докато демонът работеше, изстъргвайки атом по атом метала от оковите си. Първата ключалка вече беше подготвена да бъде разбита, а останалите отслабваха все повече и повече. Скоро щеше да е готов за бягство, но онези, които го държаха в плен, оставаха нащрек.

Затворът започна да се затопля, светлината проникваше през завесата. Скоро дневната звезда щеше да изгрее напълно.

Накани се отново да се свие на кълбо, когато отдолу се чуха звуци. Тъмничарите му пак идваха, за да лаят срещу него.

Бяха петима — същите, които беше нападнал в гробницата на Врага. Незнайно защо бяха проявили глупостта да се отделят от търтеите си. Умовете им бяха защитени, но те не се бяха научили да маскират аурите си и сиянието им разкриваше много на Съпруга.

Първи влязоха търтеите. Мъжът беше магично и умствено слаб, но беше лоялен като каменен демон. Той заобиколи защитената мозайка и зае позиция зад Съпруга.

Женският търтей беше по-ярък от отеца си, но това не беше изненада. Женските демони винаги доминираха над отците си — нещо, което Съпруга знаеше много добре. Та нали все пак Кралицата на кошера беше негово отроче.

Обединителите влязоха, следвани от по-нисшите дронове. Първи влезе Наследникът, който носеше оръжията на Врага, захранвани от костите и рогата на предците на Съпруга, включително собствения му праотец.

Съпругът преглътна изсъскването си. Наследникът беше стигнал до крайности, за да защити тялото на собствения си прародител, и въпреки това се отнасяше презрително към костите на враговете си. Това беше обида, на която Съпругът щеше да отвърне хилядократно, щом се освободеше.

Но повърхността на аурата на Наследника разкриваше едва сдържано нетърпение. Инстинктът му крещеше да убие Съпруга и да се приключва. Нямаше да действа непредизвикан, но щеше да използва всяко извинение, за да нанесе своя удар.

Съпругът внимаваше да не му осигури такова.

След него влезе Изследователят, който бе намерил гробницата на Врага и беше върнал бойните защити, крити от Съпруга и неговите братя с толкова усилия. Веднага след него се появи и Ловецът, която не се страхуваше от нищо, когато надушеше убийство. И двамата бяха покрили плътта си с могъщи защити, захранвани от откраднатата магия на Ядрото.

Наследникът. Изследователят. Ловецът. И тримата сияеха от енергия, но и така не можеха да се мерят със силата на Съпруга, която той държеше в резерва, за да използва, когато се освободи.

— Добро утро — каза Изследователят. — Надявам се, че ти е удобно. Извинявам се, че не можем да бъдем по-добри домакини.

Съпругът го наблюдаваше развеселен. Изследователят винаги започваше с някакви неискрени баналности. Не спираха да играят играта, но така и не научиха правилата.

Аурата на Наследника проблесна раздразнено. По-възрастен и по-опитен, той беше свикнал да заповядва, но магията на Изследователя грееше по-ярко, а в края на краищата магията винаги водеше.

В съюза им имаше малка пукнатина, но също както брънките на веригата му, Съпругът щеше да мисли за това, когато му дойдеше времето.

— Как да сме сигурни, че ни разбира? — попита Ловецът.

На женската ѝ липсваше търпение, гневеше се бързо. Още една пукнатина, която можеше да разшири.

— Може би устата му не е пригодена за нашата реч — каза Изследователят, — но то разбира всяка наша дума.

Той тръгна покрай стената, без да сваля поглед от Съпруга. В аурата му имаше нещо ново. Нетърпение.

— Само че според мен то може да говори. Мисля, че просто не иска .

— Не мога да разбера защо — рече Ловецът.

— Защото е създание на Ний — каза Наследникът.

— Работата е там, демоне, че ако не можеш да говориш, не си ни от никаква полза.

Изследователят хвана едната от завесите и леко я дръпна настрани.

Килията се изпълни с ярка светлина, а Съпругът изпищя и закри очите си с ръце. Тя изгори кожата му също като разтопения камък.

Изследователят спусна завесата и Съпругът веднага извлече енергия от резервите си, за да изцели нанесените щети. Зениците на човеците дори не се бяха разширили, но Съпругът не можеше да понесе задълго толкова много светлина. Енергията му щеше да се изчерпи още преди дневната звезда да го изпепели.