Питър Брет - Черепният трон

— А Ашан? — попита тя, досещайки се за отговора.

— Баща ми е мъртъв — отвърна Ашия. — Асъм седи на Черепния трон.

Още по-лошо. Вече беше изгубила Джаян. Щеше да бъде съсипана, ако се наложеше да убие и Асъм.

— Когато клането започна, се обърнах към Асукаджи, тъкмо навреме, за да хвана веригата около врата ми, когато се опита да ме убие.

— Значи, брат ти също е мъртъв — предположи Иневера.

Ашия кимна, изкашля кръв и се олюля. Иневера даде знак и Мича и Джарвах веднага се озоваха до нея.

— Вземете детето.

Джарвах протегна ръка, но Ашия инстинктивно го притисна по-здраво и Каджи заплака. Тя потрепна, сякаш не беше разпознала сестрата си по копие, и в аурата ѝ се появиха страх и объркване.

Това уплаши Иневера повече от всичко. Кога беше виждала страх в аурата на Ашия? Никога, дори когато алагаите строяха великозащити около града.

— В името на Еверам и надеждата ми за Рая се заклевам, че няма да го нараня, сестро — каза Джарвах. — Моля те. Дамаджата трябва да се погрижи за раните ти.

Ашия поклати глава и част от объркването изчезна от аурата ѝ.

— Тази вечер преминах през бездната, за да защитя сина си, сестро. Няма да се разделя от него.

— Няма да се разделиш — каза Иневера. — Имаш думата ми. Но може да го стиснеш твърде силно, когато магията влезе в теб. Позволи на сестра си по копие да подържи Каджи. Те ще останат до теб.

Ашия кимна и отпусна ръцете си. Джарвах пое Каджи и задържа мятащото се дете на разстояние от тялото си. Изглеждаше така, сякаш би предпочела да се бие със скален демон. Шарум’тингите , изгубили собственото си детство, нямаха никакви майчински инстинкти.

Иневера грабна детето от ръцете ѝ и го уви плътно в едно одеяло. После положи малкото вързопче върху сгъвката на ръката на Джарвах.

— Мича, отнеси Светата майка долу, в хранилището. Скоро ще се присъединим към теб. Отивай бързо и не казвай на никого.

— Да, дамаджа .

Мича се поклони и изчезна.

Иневера влезе тържествено в тронната зала на зазоряване, следвана по петите от останалите дамаджи’тинги . Залата вече беше пълна с дамати и шаруми , които вдигаха глъчка, научили новините. Пред тях вторите синове стояха от двете страни на пътеката към трона, с изключение на Белина, който гледаше с омраза дамаджи Алеверан. Той беше най-големият син на Алеверак и беше заел мястото на баща си начело на племето Маджах — поне засега.

Никоя от дамаджи’тингите не одобряваше преврата на синовете си, но кръвта ги свързваше здраво. Самата Иневера го почувства, докато се изкачваше по стъпалата към Асъм, който гледаше мрачно и с подпухнали очи, вероятно от сълзите, които бе пролял заради Асукаджи.

„Властта винаги има цена, сине мой“, помисли си тя. Дори сега съчувствието ѝ към момчето се смесваше с болката от загубата на Джаян. Някои може да твърдяха, че по-младият бе убил по-големия, но истината на заровете беше по-сурова. Асъм беше подтикнал брат си, но всъщност самият Джаян се беше победил.

— Радвам се да те видя, майко. Снощи се страхувах за теб. — Асъм предвидливо беше открил прозорците на тронната зала, изпълвайки я със светлина, която се отразяваше от десетките нови огледала, но Иневера не се нуждаеше от аурата му, за да разбере, че лъже.

— Аз се страхувам за всички нас — каза тя, продължавайки напред, докато нейните сестри съпруги заеха местата си вляво от трона, срещу новите дамаджи . — До такава степен, че лично поех грижите за внука ми и Кадживах. Заради собствената им безопасност, разбира се.

— Разбира се.

Асъм стисна зъби, докато тя започна да се изкачва по стъпалата. Знаеше, че му се иска да я спре — всеки мъж в залата искаше — но едно нещо беше да наредиш майка ти да бъде убита тайно, а съвсем друго да нападнеш дамаджата посред бял ден, пред целия двор.

— А Ашия? — попита Асъм. — Вероломната ми съпруга трябва да бъде съдена, защото уби брат си и дворцовите ми стражи.

Иневера потисна порива си да се изсмее.

— Боя се, че твоята дживах ка беше смъртоносно ранена, сине мой.

Асъм сви устни; очевидно се съмняваше в думите ѝ.

— След като опасността премина, те трябва да бъдат върнати. Искам да видя тялото на съпругата ми, Каджи трябва да поведе племето си, а моята Света баба…

Иневера изкачи стъпалата и го изгледа така, че той не посмя да завърши изречението си. Като Шар’Дама Ка, властта на Асъм беше по-голяма от нейната, но той все още не се беше доказал, а и двамата знаеха, че Иневера щеше да убие заложниците много преди той да успее да ги открие.