Иън Пиърс - Аркадия

— Как си могъл да направиш нещо подобно?

— Как можеш да поддържаш ред в безреден свят? Ти познаваш историята, знаеш колко хора са били убити през вековете, колко безсмислици и погубване е имало. Не мислиш ли, че си струва да опиташ да овладееш естествената склонност към насилие на хората?

— Ами естествената склонност към насилие на този Олдмантър?

— Той действа според закона.

— Лесно е, ако ти си този, който пише закона.

Беше се отместила, така че вече да не се допира до него.

Пристигнаха късно през нощта, след като бяха вървели през запустели земи, чукари, а след това хълмове и още по-високи хълмове. Емили се движеше с лекота и устременост, макар че носеше тежък багаж. Джак с усилие поддържаше темпото. Беше в добра физическа форма, но не му се беше налагало да върви толкова дълго досега. Освен това Емили беше изцедила енергията му. Беше изключително любезна, но хладна. Това му се струваше странно обезпокоително. Искаше му се тя да го харесва.

Ето защо се зарадва, но беше и леко обезпокоен, когато на следващата сутрин тя дойде в студената стая, в която беше спал.

— Стори ми се, че те чух. Добре ли си?

Той кимна.

— Изглеждаш изтощен. Не поддържаш достатъчно физическата си форма.

— Знам.

— Съжалявам — каза изненадващо тя. — Вчера бях груба. Харесвам онова, което виждам у теб. Просто не си падам особено по нещата, които знам за теб. Това е всичко.

— Предполагам, че е разбираемо.

— Ето — каза тя. — Изпий това. Ще ти помогне.

Бавно и болезнено се надигна в седнало положение. Всяко мускулче го болеше. Това го тревожеше, особено предвид факта, че тя изглежда беше съвсем добре.

— Стар цяр — обясни тя. — Ще ти се стори силничко в началото, но е добре за нервите. Ще се върна след половин час да видя как си.

Щом се разсъни добре и се облече, той я откри да стои навън в студената сутрин с чаша с нещо горещо в ръка. Беше ясно и слънчево, макар че по земята се виждаше скреж, а тя бе опряла гръб на варосаната стена със затворени очи и глава, наклонена настрани. Изглеждаше много спокойна, дори щастлива. Щом го чу, отвори очи и се усмихна.

— Вече малко повече приличаш на човек — каза му тя. — Ела да се запознаеш с Кендред.

Тя го поведе по коридора към трапезарията, в която нямаше друг освен стар набит мускулест мъж с дебел врат и гола глава, нелепо навлякъл раирана престилка за готвене.

— Това е Кендред — представи го Емили, а той протегна ръка за поздрав. — Моралистът и готвачът тук. А също и химик в предишен живот.

Джак вдигна вежди.

— Позволяваше ми се единствено да следвам заповеди — каза той. — Исках да изследвам какви ли не неща, но така и не получих разрешение. Точно по тази причина научното развитие почти е спряло според мен. Ръководи се от хора, които се интересуват единствено от свършването на своята работа. Тук съм незначителен човек, живеещ извън закона, но поне мога да правя каквото пожелая.

— Готвенето ми — продължи той, — е единственото посредствено, както ще се увериш. Но мога да беля зеленчуци и в същото време да мисля, а това ме прави особено продуктивен.

— За какво мислиш?

— Емили не ти ли каза? Издадена е заповед за арестуването ти. Въоръжен и опасен, терористична дейност, обичайните истории. На мен ми се виждаш доста безобиден, но бихме получили солидна награда, ако те предадем, и възможност да си купим имунитет за Отстъплението. Вероятно усещаш колко е изкушаващо, особено в този момент. Нови две хиляди души са били изпратени в изправителен лагер вчера.

— И какво е решението ти?

— За щастие, задачата ми е да задавам въпроси, а не да отговарям на тях.

— Ако предположим, че не ме предадеш, за да ме арестуват, как можеш да ми помогнеш?

— Запознат съм с тестовете за оценка на възрастта на предметите. Включително на хартията. Мога да те ориентирам до известна степен колко е стар този твой документ. Мисля, че няма да имаме много време, така че ако ми го дадеш, мога да започна да работя по него. Уверявам те, че по никакъв начин няма да го повредя.

Джак се поколеба, а след това бръкна в чантата си и извади тънък пакет. Гледаше как възрастният човек го оглеждаше, душеше го внимателно и наведе ухо към него, сякаш го слушаше, преди да го разтвори.

— О, мили боже — ахна доволно той. — Само погледни! Колко интересно! Ще е нужна малко работа. Никога досега не съм виждал подобно нещо — той вдигна поглед към Джак. — ЦЗОУ?

Джак кимна.

— Изписан на ръка, виждаш ли? Не мога да си представя защо някой би направил подобно нещо. Трябва да е отнело години.