Реймънд Фийст - САГА ЗА ВОЙНАТА НА РАЗЛОМА - ЦЯЛАТА ПОРЕДИЦА

Джими се ухили.

— Направи Локи старши скуайър, за да мога да се върна към тихия и спокоен живот на крадец. — Момчето се прозя. — Точно сега не мога да измисля и едно скапано нещо, освен че искам да поспя поне една седмица.

Арута се усмихна.

— Е, добре. Лягай тогава и спи. Все ще измисля нещо за двама млади безобразници като вас. — Остави Джими и тръгна към палатката на Луам.

Тъкмо се приближи до входа и ето, че вик на херолд и звънък ек на тръби възвести приближаването на прашна каляска с кралски герб. От нея бързо излязоха Анита и Карлайн. Арута ги изгледа смаяно, а сестра му и жена му се втурнаха да го прегръщат и целуват.

— Откъде се взехте?

— Тръгнахме след Луам — отвърна през сълзи Анита. — Не можехме да останем в Риланон и да чакаме да разберем дали двамата с Лаури сте живи. Щом ни достигна вестта, че сте добре, оставихме лагера и побързахме да дойдем.

Арута я прегърна, а Карлайн се вслуша в някаква песен и каза:

— Това или е някой влюбен славей, или съпругът ми е забравил, че вече е херцог. — Тя отново целуна Арута по брадичката. — А ти ще ставаш и вуйчо.

Арута се засмя и прегърна сестра си.

— Много любов и щастие, Карлайн. Да, това е Лаури. Двамата с Бару пристигнаха днес с Вандрос.

Карлайн се усмихна.

— Е, аз ще взема да отида при него, че да му побелеят още няколко косъма.

— Какво искаше да каже с това „и“? — попита Арута.

Анита вдигна очи към лицето на мъжа си.

— Кралицата е бременна. Вестта дойде, докато ви нямаше, и отец Тъли съобщава на Луам, че според всички признаци ще бъде принц. Тъли се оплака, че вече е твърде стар да тръгва на път. Но се молеше за вас.

Арута се ухили.

— Значи скоро ще се приключи с наследничеството ми.

— Не съвсем. Бебето ще дойде на бял свят чак след четири месеца.

Радостните възгласи, които се разнесоха вътре, ги увериха, че Карлайн е споделила с мъжа си за своята бременност, а нови весели викове — че е предадена и вестта на Тъли.

Анита се притисна до съпруга си и му прошепна.

— А твоите синове са добре и растат. Липсваше им много, както и на мен. Не можем ли да се измъкнем по-скоро?

Арута се засмя.

— Само се показваме и изчезваме. Само че отстъпих палатката си на Джими. Локи, изглежда, развива наклонности на любовник и Джими нямаше къде да спи. Така че ще трябва да използваме някоя от палатките за гости.

Той влезе в голямата шатра със съпругата си и пируващите благородници станаха да поздравят принца и принцесата на Крондор.

Посланикът на Кеш бей Хазара-Хан се поклони и Арута му протегна ръка.

— Благодаря ти, Абдур. — После представи Анита на Хокану и повтори благодарностите. Долган си говореше с Галайн и Арута поздрави джуджето за приемането на короната на западните джуджета. Долган му отвърна с намигване и усмивка, а Лаури запя и всички се смълчаха.

Затаили дъх се заслушаха в песента на Лаури. Песента беше тъжна, но бойка — балада, която той бе съчинил в чест на своя приятел Роалд. В нея се разказваше за мъката на Лаури по неговата гибел, но завърши с мажорни тонове и нотка на триумф, и с малко закачлива, глуповата поанта, която накара всички, познавали Роалд, да се засмеят, защото им напомни за веселия му нрав.

После дойдоха Гардан и Волней и графът на Ландрет каза:

— Може ли да поговорим малко насаме, ваше височество?

Анита даде знак, че не възразява, и Арута се остави двамата мъже, които бяха управлявали Крондор в негово отсъствие, да го отведат в едно помещение до кралските покои. На леглото се беше изтегнала обемиста фигура, която хъркаше тежко, и Арута вдигна пръст до устата си да пазят тишина. Гардан прошепна:

— Амос Траск ли е?

— Да. Дълга история е и ще оставя на него да ви я разкаже. Ако не го направя, никога няма да ми прости. Е, казвайте какво има.

Волней заговори тихо.

— Ваше височество, искам да се върна в Ландрет. След вашата предполагаема смърт градът заприлича на свърталище на побеснели плъхове. Ужасно трудно беше да се администрира. Дадох всичко от себе си през последните три години, но стига вече. Искам да се върна у дома.

— Не мога да се лиша от теб, Волней — каза Арута. Дебелият граф понечи да повиши тон, но Арута го усмири. — Виж, скоро ще си имаме нов принц на Крондор, тъй че ще ни е нужен регент.

— Това е невъзможно! — възрази Волней. — Това означава осемнадесетгодишно задължение. Отказвам.

Арута погледна Гардан, който се ухили и вдигна ръце.

— Не ме гледай. Луам ми обеща, че мога да се върна в Крудий с Мартин и дамата му. След като Чарлз е новият мечемайстор, ще мога да оставя военното дело на сина си. Смятам да си изкарам остатъка от дните в риболов при ветровала на Дълги нос. Скоро ще ти трябва нов рицар-маршал.