Шеннон Чакраборти - Царство от мед

Изобщо не. Нахри се опита да не потръпне. Очакваше се да й бъде съпруг, а дори не знаеше откъде е, не знаеше коя е земята, чието същество все още тече в кръвта й и биеше в сърцето й. Кайро, градът, който й липсваше толкова силно, че понякога дъхът й секваше.

Не искам това. Осъзнаването, внезапно и категорично, я разтърси. Нахри се бе научила по трудния начин да няма доверие на никого в Девабад. Как би могла да споделя едно легло с този себичен егоцентричен мъж, който не знаеше нищо за нея?

Сивите очи на Мунтадир, който я наблюдаваше, омекнаха.

— Изглеждаш така, сякаш ти се повдига.

Сега вече Нахри потръпна. Може би все пак не беше напълно сляп.

— Добре съм — излъга го.

— Не изглеждаш добре — възрази той и посегна към рамото й. — Трепериш.

Пръстите му докоснаха кожата й и Нахри настръхна, потискайки порива да се отдръпне.

Мунтадир отпусна ръка, сякаш се беше опарил.

— Ти се страхуваш от мен?

Звучеше потресен.

— Не. — Бузите на Нахри пламнаха от смущение, макар че тя се наежи.

— Просто… досега не съм го правила.

— Какво, да спиш с някой, когото мразиш? — Ироничната му усмивка се изпари, когато тя прехапа устни. — О. О. Предполагах, че ти и Дараявахуш…

— Не — побърза да каже Нахри. Не бе в състояние да чуе края на това изречение. — Нещата между нас не бяха такива. И не искам да говоря за него. Не и с теб.

Мунтадир сви устни.

— Много добре.

Между тях отново се възцари мълчание, нарушавано от изблиците смях, които долитаха през отворения прозорец.

— Радвам се, че всички са толкова щастливи, че обединяваме племената си.

Мунтадир я погледна.

— Затова ли се съгласи?

— Съгласих се — гласът й придоби саркастично звучене при тази дума, — защото знаех, че в противен случай ще бъда принудена да се омъжа за теб. Така че си помислих защо да не смъкна каквото мога от баща ти. И може би един ден да те убедя да го свалиш от престола.

Това едва ли беше най-разумният отговор, ала Нахри усещаше, че все по-малко я е грижа какво мисли новият й съпруг.

Кръвта се отцеди рязко от лицето на Мунтадир. Той преглътна, а после пресуши остатъка от виното, преди да се обърне и да прекоси стаята. Отвори вратата и каза нещо на гезирски на който и да стоеше отвън. Нахри се наруга наум за несдържания си език. Оставяйки чувствата й към Мунтадир настрани, Гасан беше твърдо решен да ги ожени и ако Нахри развалеше това, царят несъмнено щеше да открие някой ужасяващ начин да я накаже.

— Какво правиш? — попита го, когато той се върна, а в гласа й се надигна тревога.

— Поръчах ти чаша от твоя странен чай от цветя.

Нахри примига изненадано.

— Не е нужно да го правиш.

— Искам да го направя. — Мунтадир срещна погледа й. — Защото, ако трябва да съм откровен, ти ме ужасяваш, съпруго моя, и бих предпочел да си спечеля твоето благоразположение. — Той взе сватбената маска от леглото. — Можеш обаче да престанеш да трепериш. Няма да те нараня, Нахри. Не съм такъв. Тази вечер и с пръст няма да те докосна.

Нахри погледна към маската, която бе започнала да дими, и се прокашля.

— Но хората ще очакват…

Маската се превърна в пепел в ръцете му и тя подскочи.

— Протегни ръка — каза Мунтадир и изсипа шепа пепел върху дланта й, когато тя се подчини. След това прокара изцапаните си с пепел пръсти през косата си и под яката на туниката си, избърсвайки ги в бялата си дишдаша. — Ето — заяви безстрастно. — Бракът беше изконсумиран. — Той махна с глава към леглото. — Казвали са ми, че ужасно се въртя насън. Ще изглежда така, сякаш цяла нощ сме се трудили над мира между племената ни.

При тези думи лицето на Нахри пламна и Мунтадир се усмихна широко.

— Ако щеш ми вярвай, хубаво е да науча, че поне нещо е в състояние да те смути. Маниже никога не даваше израз на каквито и да било чувства и това беше направо ужасяващо. — Гласът му омекна. — Рано или късно, ще трябва да го направим. Има хора, които ще ни гледат, ще очакват наследник. Ала няма да бързаме. Не е нужно да бъде отвратително изпитание. — Очите му проблеснаха развеселено. — Въпреки цялото кършене на пръсти, което заобикаля всичко това, спалнята може да бъде наистина приятно място.

Прекъсна ги почукване на вратата — тъкмо навреме, защото, макар да беше израснала из улиците на Кайро, Нахри нямаше отговор за това.

Мунтадир отиде до вратата и се върна със сребърен поднос, върху който имаше кана от розов кварц. Остави го върху масата до леглото.