Шеннон Чакраборти - Царство от мед

Аяанлийците

Сгушена между бурните притоци на река Нил и соления бряг на Бет ил Тиамат, лежи Та Нтри, прочутата родина на могъщото племе на аяанлийците. С богатите си залежи от злато и сол и достатъчно далече от Девабад, та смъртоносните му политически игри да са по-скоро игра, отколкото риск за тях, аяанлийците са достойни за завист. Ала зад искрящите им коралови имения и пищните им салони се спотайва история, която са започнали да забравят… история, която ги свързва в кръвна връзка с гезирските им съседи.

Девите

От Перлено море, през равнините на Персия, чак до планините на богатата на злато Бактрия се простира могъщата Девастана… а непосредствено отвъд река Гозан се намира Девабад, скритият град от месинг. Древно седалище на Съвета на Нахидите (прословутия род лечители, които някога властвали над магическия свят), Девастана е земя, за която мнозина ламтят, цивилизацията й е почерпана от древните градове Ур и Суза и номадските ездачи на саките. Горд народ, девите взели оригиналното име на расата на джиновете за себе си… обида, която останалите племена никога не забравили.

Сахрейнците

Ширнал се от бреговете на Магреб през необятността на пустинята Сахара е Карт Сахар — земя на легенди и приключения дори за джиновете. Предприемчив народ, който не прелива от желание да бъде управляван от чужденци, сахрейнците познават загадките на своята страна по-добре от всеки друг — пълноводните реки, които текат в пещери дълбоко под пясъчните дюни, и древните цитадели на човешки цивилизации, изгубени във времето и докоснати от забравена магия. Опитни моряци, сахрейнците плават с кораби от измагьосан дим и съшити въжета както по море, така и по пясък.

Агниваншийците

Простираща се между тухлените кости на древната Харапа през плодородните равнини на Декан и мъгливите тресавища на Сундарбан, лежи Агниванша. Благословена с изобилие от природни богатства и отделена от далеч по-избухливите си съседи с широки реки и извисяващи се планини, Агниванша е мирна земя, прочута със своите занаятчии и скъпоценни камъни… както и с умението си да стои настрани от размирната политика на Девабад.

Тохаристанците

На изток от Девабад, криволичещ между върховете на планината Каракорум и просторните пясъци на пустинята Гоби, се намира Тохаристан. Търговията е източникът на благосъстоянието им и в руините на забравени царства по Пътя на коприната тохаристанците строят своите домове. Пътуват скрити от погледа в кервани от дим и коприна по пътища, прокарани от човеци преди хилядолетия, носейки стоки от легендите: златни ябълки, които могат да излекуват всяка болест, нефритени ключове, които отключват невиждани светове, и благовония, ухаещи на самия рай.

Ализейд ал Кахтани не изкара и един месец с кервана си.

— Бягайте, принце, бягайте! — изкрещя единственият аяанлиец в групата, нахълтвайки със залитане в палатката му една нощ, когато се бяха разположили да лагеруват на южния бряг на река Ефрат. Преди да успее да каже още нещо, почерняло от кръв острие се показа от гърдите му.

Али скочи на крака. Оръжията му бяха до него и той разсече задната част на палатката с един удар на зулфикара си и побягна в мрака.

Втурнаха се да го преследват на коне, ала реката блещукаше съвсем близо пред него, черна, докато отрупаното със звезди нощно небе се отразяваше във водите й. Молейки се оръжията му да са сигурно закрепени, Али се хвърли във водата в мига, в който първите стрели полетяха. Една от тях изсвистя покрай ухото му.

Студената вода му подейства като шок, но той заплува бързо, движейки се така естествено, сякаш ходеше, по-бързо, отколкото бе плувал някога, с изящество, което би го смаяло, стига да не беше прекалено погълнат от борбата да спаси живота си. Стрели се забиваха във водата около него, следвайки пътя му, и той се гмурна надълбоко. Водата наоколо помътня. Ефрат беше широк и му отне известно време да го преплува, пробивайки си път през водорасли и борейки се с мощното течение, което се опитваше да го завлече.

Едва докато се изкатерваше, препъвайки се, на отсрещния бряг, потресен, си даде сметка за нещо: нито веднъж не му се беше наложило да се покаже на повърхността, за да си поеме въздух.

Али се задави, потрепервайки, когато студеният вятър го прониза през мократа дишдаша. Усети, че му се повдига, но нямаше време да мисли за станалото в реката… не и когато стрелци на коне кръстосваха отсрещния бряг. Палатката му беше обхваната от пламъци, ала останалата част от лагера изглеждаше недокосната и зловещо притихнала, сякаш някой беше пошушнал на спътниците му да не обръщат внимание на писъците, които може би щяха да чуят тази нощ.