С треперлива въздишка Тас хвърли дървата в огъня. Силни пламъци лумнаха нагоре, а кендерът продължи да седи на пост, загледан замислено в обгърнатите от мрака дървета, чийто шепот бе станал някак застрашителен. И след това шумът се чу отново.
— Катеричка! — прошепна Тас решително.
Дали нещо не се движеше там в сенките? Чу се ясно изпукване, сякаш някаква клонка бе счупена на две. Това не беше никаква катеричка! Тас затършува в торбата си и след малко стисна в дланта си дръжката на един малък нож.
Гората се движеше! Дървета се приближаваха към тях!
Тас се опита да извика, за да предупреди другите, но в същия миг един тънък клон се уви около ръката му.
— Айййй! — изкрещя той и се отскубна, нанасяйки удар с ножа си по клона.
Чу се проклятие и вик на болка. Клонът се отдръпна от него и Тас въздъхна с облекчение. До този момент не бе чувал дърво да скимти от болка. С каквото и да си имаха работа, то беше живо същество и дишаше…
— Нападнати сме! — извика Тас и залитна назад. — Карамон! Помощ! Карамон…
Ако това се беше случило преди две години, големият войн щеше вече да е скочил на крака с ръка върху дръжката на меча си, нащрек и готов за бой. Но сега той само люшна глава на една страна в пиянското си задоволство. Това видя Тас, докато отстъпваше назад с гръб към огъня, съзнавайки, че малкият му нож е единственото, което държеше онова нещо на разстояние.
— Лейди Кризания — изкрещя Тас диво, виждайки и други тъмни силуети да пълзят към тях от гората. — Събудете се! Моля ви, събудете се!
Той вече чувстваше топлината на огъня зад себе си. Държейки застрашителните сенки под око, Тас протегна ръка и грабна една цепеница с надеждата, че не е уцелил горящия й край. Вдигна главнята и я тикна напред по посока на мрака.
Нещо се раздвижи и едно от създанията се опита да се хвърли към него. Кендерът замахна силно с ножа си и го накара да отстъпи. Но точно в този миг той успя да го зърне, благодарение на светлината на главнята си.
— Карамон — изпищя Тас. — Дракониди!
Лейди Кризания също вече беше будна. Тас я зърна да се надига от леглото си и да се оглежда наоколо все още в омаята на съня.
— Към огъня! — изкряска Тас отчаяно. — Приближете се към огъня! — Препъвайки се в Бупу, кендерът срита Карамон. Дракониди! — извика той отново.
Карамон отвори първо едното си око, после другото и се огледа глуповато.
— Карамон! Слава на боговете! — Тас въздъхна с облекчение.
Карамон се надигна от земята. Сетне обиколи лагера с поглед и макар да беше все още съвсем замаян и объркан, войнът в него се събуди и смътно долови грозящата ги опасност. Той се изправи несигурно на крака, стисна дръжката на меча си и се оригна.
— Какво штава? — смотолеви той, напрягайки очи.
— Дракониди! — изкрещя пронизително Тасълхоф. Кендерът подскачаше в кръг като малък демон и размахваше главнята и ножа си с такава сила, че на практика успяваше да задържи нападателите им на разстояние.
— Дракониди! — измънка Карамон, взирайки се в мрака недоверчиво. Но сетне зърна едно изкривено и подобно на влечуго лице под светлината на гаснещия огън и отвори широко очи. — Дракониди! — изръмжа големият войн. — Танис! Стурм! Всички при мен! Рейстлин — нужна ми е магията ти! Ще ги надвием!
Карамон измъкна меча от ножницата си, нададе тътнещ боен вик, хвърли се напред и… се пльосна по корем на земята.
Бупу се вкопчи в крака му.
— О, не! — изпъшка Тас.
Карамон лежеше на земята, мигаше с очи и клатеше глава в почуда, мъчейки се да разбере какво го е ударило. Грубо събудена, Бупу зави от ужас и болка и сетне ухапа Карамон по глезена.
Тас се притече на помощ на падналия войн, ако не за друго, поне за да махне Бупу от него и в този момент чу вик. Лейди Кризания! По дяволите! Бе забравил за нея!
Кендерът се завъртя и видя жрицата да се бори с един от драконовите хора.
Тас се втурна към тях и злобно заби ножа си в драконида. Създанието изпищя, пусна лейди Кризания и падна назад, а тялото му се превърна в камък пред самите крака на Тас. В последния момент кендерът си спомни, че трябва да издърпа ножа си, преди драконидът да се е вкаменил напълно.
Тас дръпна Кризания назад по посока на падналия Карамон, който се опитваше да отблъсне блатното джудже от крака си.
Драконидите стегнаха обръча си. Тас се огледа трескаво и откри, че са заобиколени отвсякъде. Но защо не ги нападнеха всички вкупом. Какво ги възпираше?
— Добре ли сте? — успя да попита той Кризания.
Читать дальше