Майкл Салливан - Короносната кула

— Младият ни приятел е прав — одобри Себастиан. В гласа му се долавяше и искрена изненада, накарала Юджийн да го изгледа навъсено. — Притесняващо е да стоиш край тигър и да не знаеш дали е гладен. Върви да говориш с него, Юджийн.

— Не, благодаря. Аз само дадох идеята.

— Аз със сигурност отпадам като вариант. — Себастиан също побърза да се изключи от кръга кандидати. — Прекалено общителен съм. Тази ми характеристика често е довеждала проблеми. Не бива да провокираме излишно. Ще отидеш ли, Самюел?

— Да не си се побъркал? Кой изпраща яре да разговаря с тигър? Нека войникът отиде. Той няма от какво да се страхува. Дори и един убиец би се поколебал да нападне човек с два меча.

Всички погледи се насочиха към Ейдриън.

— Какво искате да го попитам?

— За името — предложи Себастиан. — Откъде е. С какво се…

— Дали той е убиецът — намеси се Вивиан.

— На твое място не бих включил този въпрос, поне не веднага — вметна Самюел.

— Но нали точно това ни интересува?

— Да. Но кой би признал нещо подобно? По-добре е да съберем достатъчно информация, въз основа на която да си изградим мнение.

— Ако го попиташ открито, той ще осъзнае, че не ни е заблудил и стоим нащрек. Така ще се принуди да изостави плановете си.

— Или пък просто ще преценя обстоятелствата — рече Ейдриън и се надигна.

Двата коня теглеха шлепа плавно. Въпреки това боецът пристъпваше внимателно. Той се изкачи на предната палуба и започна да си проправя път сред покритите сандъци. От новата си позиция можеше да види разгръщащата се пред тях река. Вятърът стовари целия си устрем насреща му — леден устрем с аромата на борови иглички. Вълнени дрехи , отново си обеща той. Дебела риза и тежко наметало .

— Здравей — каза Ейдриън. Непознатият се поизвърна, но само символично. Дори носът му остана скрит под качулката. Боецът се бе надявал да види очите му: Себастиановите думи бяха породили любопитство. — Казвам се Ейдриън Блекуотър.

— Поздравления.

Отговорът бе леден, досущ като понеслия го вятър.

— А ти? — продължи мечоносецът.

Другият отново се извъртя напред.

— Разкарай се.

— Просто се опитвам да бъда любезен. Още няколко дни ще прекараме на борда на този шлеп. В разговори времето минава по-леко.

Никакъв отговор. Сякаш разговаряше със стена.

Стените обграждаха крепости. Преодоляването им бе възможно с помощта на обсада, прокопаването на тунел или изпращането на шпионин. Но пък винаги съществуваше и възможността за самоубийствена атака. Може би Вивиан бе права в догадката си.

— Просто сметнах, че това би те заинтересувало. Възможно е на борда да има убиец.

Главата отново се обърна към него. Този път ъгълът на извъртане бе по-голям и Ейдриън можа да зърне око. То не блестеше, нито имаше удължена зеница. И въпреки това Себастиан притежаваше известна правота. В пронизващия поглед Ейдриън видя заплаха, каквато бе съзирал многократно, най-често последвана от сблъсъка на оръжия.

— Мога да те уверя, че убиецът не е само един — отвърна качулатият. — Сега се махай.

Крепостната порта дори не бе трепнала. Ейдриън се отказа и се върна при предишните си събеседници.

Вивиан заговори първа:

— Какво стана?

Боецът сви рамене.

— Нашият приятел не е от най-словоохотливите.

— Ами погледът? Той има очи като на вълк, нали? — попита Себастиан.

— Със сигурност мога да кажа, че не е и от дружелюбните. А що се отнася до очите… не бих обозначил това като доказателство.

— Той е убиецът. Знаех си! — самодоволно възкликна Себ.

— Поне вече знаем. — Самюел се мъчеше да навие ръкавите си и да ги убеди да останат във въпросната позиция. — Сега трябва да вземем мерки да се защитим.

— Не знаем нищо — рече Ейдриън. — Слабостта към уединението не го прави убиец.

— Склонна съм да подкрепя Самюел — каза Вивиан. — Трябва да предприемем нещо. — Тя се бе притиснала към Себастиан, за да черпи от топлината му, пъхнала ръце под мишниците си.

— Няма лошо да избягвате да оставате насаме с него — каза боецът. — Ключалките на каютите са сносно изработени. Съветвам ви да не оставяте вратите си отключени.

— Защо просто да не го затворим в трюма? — предложи Юджийн.

— Струва ми се, че той не би останал във възторг от подобна постъпка, особено като вземем предвид, че също като нас си е платил за пътуването — обясни Ейдриън.

— Но ние не сме убийци — възрази младежът.

— Все още не съм видял доказателства за вината му.